Читать «Огледален танц» онлайн - страница 68

— Направи нещо, Кимура! Проявете инициатива, а?

Когато плазменият лък порази едно дърво отдясно и стената отляво и и двете експлодираха, Майлс разбра, че пропускът на снайпериста не е бил случаен. Нарочно ги хващаха във вилка, та клоновете да изпаднат в паника. Добре замислено. Децата се навеждаха, падаха, вкопчваха се едно в друго, пищяха и показваха всички признаци, че са готови да се разбягат на всички страни. Тогава никой нямаше да може да ги събере. Плазмена дъга падна точно върху един Дендарии, вероятно за да покажат, че могат да се целят добре. Лъчът беше погълнат от неговото огледално поле и последва обичайното синьо сияние, което още повече изплаши децата. По-опитните командоси отговаряха хладнокръвно на огъня, докато Майлс крещеше по командния канал за прикриване от въздуха. Ако се съдеше по ъгъла на огъня, барапутранците бяха главно над тях.

Таура погледна обхванатите от истерия клонове, огледа се, вдигна плазмения си лък и разби вратата на най-близката сграда — голяма постройка без прозорци, някакъв склад или гараж.

— Бързо вътре! — изрева тя.

Беше добре, защото поне всички щяха да са в една посока. Ако, разбира се, не останеха блокирани вътре. Защото тогава нямаше да има по-голям брат, който да ги освободи.

— Бързо! — викна и Майлс. — Но не спирайте! Излезте от другата страна!

Тя махна доволна, когато децата изтърчаха извън зоната на огъня, там, където без съмнение им изглеждаше безопасно. На него му се струваше, че е капан. Но те трябваше да са заедно. Ако имаше нещо по-лошо от това да са приковани, то беше да са разпръснати и приковани. Той махна с ръка на командата и ги последва. Двама командоси поеха ролята на ариергард, изстрелвайки нагоре плазмени дъги към техните, може би… пастири? Разбра това по предупредителните изстрели. Единият от командосите обаче извади късмет. Изстреляната от него дъга удари един барапутранец, който непредпазливо се беше показал над ръба на покрива на отсрещната сграда. Защитният екран на барапутранеца отрази изстрела, но той загуби равновесие и падна с писък. Майлс се постара да не чуе звука от удара в бетона долу, но не успя, въпреки че ушите му бяха проглушени от гранатите. Писъците спряха.

Майлс се обърна, втурна се по коридора и мина през някаква голяма двойна врата навътре, където Торн неспокойно му махаше с ръка.

— Ще ви прикривам — викна Торн.

Дали не се опитваше да загине геройски и да се спаси от неизбежния военен съд? За миг Майлс се изкуши от мисълта да му разреши. Това щеше да бъде постъпка на Вор. На истински Вор.

— Закарваш тези клонове в совалката — отвърна Майлс. — И свършваш работата, с която си се захванал. Иначе за какво ти плащам.

Торн се озъби, но кимна. И двамата тичаха подир командата.

Двойната врата водеше към огромна зала с циментов под, очевидно заемаща почти цялата сграда. Около подпорните греди на покрива имаше скеле, боядисано в зелено и окичено с преплетени кабели с неизвестно предназначение. Няколко неприятни бледи светлини блестяха и хвърляха много сенки. Той примига навъсено и смъкна защитната козирка срещу инфрачервени лъчи. Залата приличаше на монтажен цех за някакви големи инсталации, макар че в момента, изглежда, нямаме нищо за монтаж. Куин и Марк се забавиха да ги изчакат, въпреки че Майлс им махаше да побързат.