Читать «Огледален танц» онлайн - страница 60

Баронът обърна очи надясно към нещо или някой, който беше извън видеокамерата…

— Извинете ме за момент, адмирале. — Образът му беше заместен от статична картина.

Появи се образът на Куин.

— Смяташ ли, че ще можем да спасим някого от тези бедни клонове?

Той прокара ръце по косата си.

— По дяволите, Ели, опитвам се да измъкна Зелената команда! Съмнявам се.

— Срамота. Изминахме целия този път за нищо.

— Виж, имам възможност за нападения много по-близко до дома, отколкото е Джексън Хол, ако търся такива. Много повече от петдесет деца се убиват всяка година в затънтените провинции на Бараяр вероятно за мутации. Аз не мога да си позволя да се държа… донкихотски като Марк. Не зная откъде са му дошли тези идеи, не може да е от барапутранците. Или от комаранците.

Куин вдигна вежди, отвори уста, след това я затвори и сухо се усмихна. После каза:

— Мислех за Марк. Непрекъснато казваш, че искаш да го накараш да ти вярва.

— Да му подаря клоновете? Де да можех! Но първо ще го удуша с голи ръце, веднага щом смачкам Бел Торн, разбира се. Марк си е Марк, той не ми дължи нищо, но Бел би трябвало да има повече пипе… — Зъбите го заболяха от стискане. Думите й го разтърсиха с галопиращи образи. И двата кораба, с всички клонове на борда, излизащи триумфално от джексънианския локален космос… и да покажат среден пръст на лошите барапутранци. Марк със заекване изказва благодарност, възхищава се… завежда всички у дома при майка им… лудост! Невъзможно! Ако беше планирал всичко сам, отначало до края — тогава може би. Неговите планове, разбира се, нямаше да включват среднощна фронтална атака без поддръжка. Видеомониторът отново просветна и той изключи образа на Куин. Отново се появи Ваза Луиджи.

— Адмирал Нейсмит — кимна той. — Реших да ви позволя да заповядате на вашия бунтовнически екип да се предаде на моите сили за сигурност.

— Не искам да създавам повече трудности на вашата сигурност, бароне. В края на краищата не са спали цяла нощ. Те са уморени и нервни. Сам ще събера хората си.

— Това е невъзможно. Но аз им гарантирам живота. Глобите за техните криминални действия ще бъдат определени по-късно.

„Глоби?“ Той сдържа яростта си.

— Това… е една възможност. Но глобите трябва да се определят предварително.

— Вие едва ли сте в състояние да диктувате условия, адмирале.

— Искам само да избегнем недоразуменията, бароне.

Ваза Луиджи стисна устни.

— Много добре. По десет хиляди бетански долара за всеки командос. За офицерите по двайсет и пет хиляди. За вашия капитан-хермафродит петдесет хиляди, освен ако не искате да ви отървем от него, а? Не виждам каква ви е ползата от него, приятелю клон, така че ние ще го задържим в ареста. В замяна ще ви опростя заплащането на причинените имуществени щети. — Баронът кимна, доволен от щедростта си.

Над четвърт милион долара. Майлс вътрешно се сви раболепно. Е, може да ги заплати.

— Но мен ме интересува клонът. Каква… цена искате за неговата глава?

— Защо ще ви интересува? — запита изненадан Ваза Луиджи.

Майлс вдигна рамене.

— Мислех, че е очевидно. Професията ми е изпълнена с рискове. Аз съм единственият оцелял от моите другари-клонове. Мисля, че този, когото наричам Марк, за мен беше такава изненада, каквато бях аз за него. Никой от двама ни не знаеше, че има втори проект за клон. Къде другаде бих могъл да намеря такъв съвършен, хм, донор на орган и под такъв непосредствен контрол?