Читать «Огледален танц» онлайн - страница 59

Видеомониторът присветна и се появи образът на намръщен човек. Тъмната му коса беше прибрана назад в стегнат кок, поддържан от златен пръстен, и това подчертаваше масивните му лицеви кости. Носеше бронзовокафява куртка без никакви украшения. Маслиненокафява кожа. Здравеняк на около четирийсет години. Външният вид на хората мами. Беше необходим повече от един човешки живот за планиране и проправяне на път с бой към неоспорвано лидерство на която и да било джексънианска Къща. Ваза Луиджи, барон Барапутра, имаше тяло на клон най-малко от двайсет години. И естествено се грижеше много за тялото си. Уязвимият период за друга трансплантация на мозък несъмнено ще бъде двойно по-опасен за човек, чиято власт силно желаят да отнемат толкова много безсърдечни подчинени. С този човек не можеха да се играят игрички.

— Тук Барапутра — каза кафявият човек и зачака. Наистина за практически цели човекът и Къщата бяха едно.

— Тук Нейсмит — каза Майлс. — Командващ Свободния наемнически Дендарии флот.

— Очевидно не изцяло — каза Ваза Луиджи иронично.

Майлс оголи зъби в усмивка и успя да не се изчерви.

— Точно така. Вие разбрахте ли, че това нападение не е одобрено от мен?

— Разбирам, че вие претендирате за това. Лично аз не бих си давал толкова труд, за да съобщя, че не мога да контролирам подчинените си.

„Опитва се да те хване. Спокойно.“

— Трябва да имаме неподправени факти. Аз все още не съм установил дали капитан Торн е подкупен, или излъган от клона. Във всеки случай това е ваш собствен продукт, върнал се независимо по какви сантиментални причини, за да отмъсти лично на вас. Аз съм само невинен страничен човек, който се опитва да оправи нещата.

— Вие… — барон Барапутра примига като гущер, — сте една аномалия. Ние не сме ви създали. Откъде сте дошли?

— Има ли значение?

— Може би.

— В такъв случай тази информация се продава, с нея се търгува, тя не се дава безплатно. — Това беше добър джексъниански етикет. Навлизаха в царството на сделката, а може би пристъпваха и към самата сделка между равни. Добре.

Баронът обаче не запита веднага за семейната история на Майлс.

— И така, какво искате от мен, адмирале?

— Искам да ви помогна. Мога да направя това, ако ми дадете свобода на действие да измъкна хората си от тази нещастна дилема с минимум по-нататъшни щети за барапутранските хора и имущество. Тихо и чисто. Дори ще разгледам възможността за заплащане на причинените ви материални щети.

— Не ви искам помощта, адмирале.

— Ще трябва да я приемете, ако искате да намалите разходите си.

Ваза Луиджи присви очи.

— Това заплаха ли е?

Майлс вдигна рамене.

— Точно обратното. Разходите и на двама ни могат да са много ниски. Или много високи. Аз лично предпочитам да са ниски.