Читать «Огледален танц» онлайн - страница 58

Майлс седеше на ергономичния си стол, опрял ботуши на пода, подпрял преднамерено ръцете си на облегалките, отрупани с командни копчета. Спокойствие и контрол. Това беше стратегията. В този момент единствената възможна стратегия. Ако беше пристигнал само девет часа по-рано… Той методически проклинаше на четири езика всяко забавяне през последните пет дни, докато му писна. Разточително беше изразходвал гориво за максимално ускоряване на „Перегрин“ и беше постигнал почти максималната скорост на „Ариел“. Почти. Забавянето беше дало достатъчно време на Марк да превърне лошата си идея в катастрофа. Не, не само на Марк. Майлс вече не беше защитник на героичната теория за катастрофата. Една такава каша изискваше пълното сътрудничество на екип от десетки хора. Много искаше да говори насаме с Бел Торн и то много, много скоро. Не беше очаквал Бел да има толкова много свободни оръжия, с колкото се беше оказал Марк.

Огледа тактическата стая и прие най-новата информация от видеомониторите. „Ариел“ се беше измъкнал и беше отишъл на док на станция Фел под управлението на втория пилот на Торн, лейтенант Харт. Сега те бяха блокирани от половин дузина съдове от барапутранската сигурност, разположени извън зоната Фел. В момента два барапутрански кораба ескортираха „Перегрин“ в орбита. Засега символична сила. Огневата мощ на „Перегрин“ беше по-голяма от тяхната. Това равновесие на силите щеше да се промени, когато пристигнеха още барапутранци. Освен ако можеха да убедят барон Барапутра, че не е необходимо.

Той извика на видеомонитора си изглед от положението на повърхността — такова, каквото беше възприемано понастоящем от бойните компютри на „Перегрин“. Външното разпределение на барапутранския медицински комплекс беше ясно дори от орбита, но му липсваха подробности от вътрешното, които би искал да има, за да планира добре разработена атака. Няма добре разработена атака. Има преговори, подкупи… той премигна в очакване на предстоящите разходи. Бел Торн, Марк, Зелената команда и петдесетима барапутрански заложници сега бяха блокирани в една сграда, отделени от повредената совалка. Такова беше положението през последните осем часа. Пилотът на совалката бе мъртъв, трима командоси — ранени. Майлс се закле, че това ще коства командването на Бел.

Скоро щеше да се зазори. Барапутранците, слава Богу, бяха евакуирали всички цивилни от останалата част на комплекса, но бяха докарали големи сили на сигурността и тежки оръжия. Само заплахата от нараняване на ценните за тях клонове беше предотвратила едно ужасно кръвопролитие. Уви, той не би могъл да преговаря от позиция на силата. „Спокойно.“

Куин, без да се обръща, вдигна ръка и му даде знак „Бъди готов“. Той се огледа, оценявайки собствения си вид. Сивите му дрехи бяха заети от най-дребния човек на борда на „Перегрин“, една инженерка, и въпреки това му бяха големи. Носеше само половината от отличителните знаци за ранг. Агресивно мръсен — може би подходящ вид за командващ, но не и за него. Адреналинът и потиснатата ярост също не му помагаха. Ако не беше биочипът на неговия блуждаещ нерв¹⁶, досега старата му язва да се е пробила. Той включи комуникационния си пулт към канала на Куин и зачака.