Читать «Огледален танц» онлайн - страница 266

Тя се намръщи замислено.

— Аз няма да порасна.

Той обви ръце около свитите си колене и потрепери. „По дяволите.“

Неочаквано си спомни как беше срещнал сержант Таура. Как бяха станали любовници в онзи час на отчаяние. Ах, отново засади в белите петна на неговата памет. Сигурно имаше явни паралели със сегашното положение и може би заради това той се опитваше подсъзнателно да приложи старото успешно решение. Но Таура беше мутант, продукт на биоинженерството, с кратък живот. Дендарии медиците й бяха осигурили малко повече живот с помощта на метаболични регулировки, но не много. Всеки ден живот беше дар за нея, всяка година — чудо. Тя беше живяла целия си живот ден за ден и той не я укоряваше. Лили Младша можеше да живее цяло столетие, ако не станеше жертва на… канибали. Тя трябваше да бъде прелъстена към живот, не към секс.

Помисли си, че като цяло любовта към живота не е въпрос на разбиране, а зараза, която трябва да се прихване. И че може да се прихване от някого, който я притежава.

— Не искаш ли да живееш? — попита я той.

— Аз… не зная.

— Аз искам. Искам да живея. Повярвай ми, много подробно съм разглеждал алтернативата.

— Ти си… странен, малък, грозен човек. Какво можеш да получиш от живота?

— Всичко. И имам намерение да живея. — „Аз искам, искам! Богатство, власт, любов. Победи — чудесни, блестящи победи, светлини, отразени в очите на другарите ми. Някой ден жена, деца. Много деца, високи и здрави, които да шашардисат онези, дето шепнат «мутант», та чак да ги обърнат с тъпите им глави надолу. И искам да имам брат. Не брат. Брат си.“

Марк. Да. Начумереният малък човек, когото може би в този момент барон Риовал разнищваше нишка по нишка. Вместо Майлс. Нервите му се опънаха до краен предел, идваше му да заплаче. „Трябва ми време.“

Най-сетне успя да убеди Лили Младша да си легне. Сложи я на мястото на Роан, зави я и кавалерски се настани на стола. След два часа вече беше пред агония. Опита се да спи на пода. Беше студено. Гърдите го боляха. Ужасяваше се при мисълта, че може да се събуди с кашлица. Най-сетне пропълзя на леглото, над завивките, и се сви с гръб към нея. Усещаше я с всяка фибра на тялото си. Обратното очевидно не беше в сила. Мъката му беше още по-голяма от това, че беше неопределена. Той нямаше контрол над нищо. Едва призори най-после се стопли достатъчно и задряма.

— Роан, любима — мърмореше той, душейки ароматната й коса, притискайки се към нейното топло, дълго тяло. — Миледи. — Бараярско обръщение. Знаеше най-сетне откъде беше дошло. Тя трепна. Той се отдръпна. Съзнанието се върна. — Извинявай.

Лили Младша седна в леглото и отблъсна ръката на този грозен дребосък. Опипването му.

— Аз не съм миледи!

— Извинявай, грешка. Сбърках те с Роан. За мен тя е миледи, принцеса, а аз съм нейният… влюбеният в нея рицар. Аз наистина съм войник. Нищо, че съм нисък.

При второто почукване на вратата разбра какво го беше събудило.

— Закуска. Бързо! В банята. Скрий се там. Кълна се, че можем да ги залъгваме поне още малко.

За първи път не се опита да задържи стражите с цел да ги подкупи. Лили Младша се върна, когато вратата отново се затвори. Тя ядеше бавно, колебливо, сякаш се съмняваше, че има право на храна. Той я гледаше все по-очарован.