Читать «Огледален танц» онлайн - страница 264

Лили Младша можеше да го надвие много лесно, но може би не си даваше сметка за това. Един добър удар в гърдите щеше да го събори на пода. Дори нямаше да има нужда да го удря много силно.

— Седни — каза й той. — Тук, до мен. Не се бой. Всъщност не мога да си представя от какво би могла да се плашиш от мен, щом не се страхуваш от съдбата, която те очаква. Ти сигурно си смело момиче. Жена. Седни… — Той я притегли надолу. Тя отмести поглед от него към вратата, но успя да запази спокойствие. Мускулите й бяха напрегнати като пружини.

— Разкажи ми… разкажи ми за себе си. За твоя живот. Знаеш ли, че ти си най-интересната личност?

— Аз?

— Точно сега не мога да си спомня много за живота си и затова питам. За мен това е ужасно. То просто ме убива. Кой е най-ранният ти спомен?

— Струва ми се… предполагам… мястото, където живеех преди да дойда в яслата. Там имаше една жена, която се грижеше за мен. Спомням си… глупаво е, но си спомням, че имаше някакви виолетови цветя, високи колкото мен, които растяха в една малка леха в градината, едва ли повече от един квадратен метър, и миришеха като грозде.

— Така ли? Разкажи ми повече за тези цветя…

Искаше му се разказът й да е възможно по-дълъг. А след това какво? Че Роан още не се беше върнала беше добър знак. Че може би нямаше да се върне си беше проблем най-вече за Лили Младша. „Че какво биха могли да й сторят баронът и баронесата? — подиграваше се безжалостният му ум. — Да я убият?“

Говореха за нейния живот в яслата, после тя му разказа за нападението на Дендариите от своя гледна точка. И как беше успяла да се присъедини отново към барона. Умно, умно дете. Каква бъркотия за Марк. Паузата се проточи. Скоро той щеше да свърши с приказките за себе си — водеше ги само за да помогне на изпълнението на операцията, — а това щеше да бъде невероятно опасно. Тя също вече нямаше какво да приказва и все по-често поглеждаше към вратата.

— Роан няма да се върне — каза Лили Младша най-после. — Нали?

— Мисля, че няма — призна той честно. — Мисля, че е успяла да избяга.

— Откъде знаеш?

— Ако я бяха хванали, щяха да дойдат за теб, дори и да не я бяха довели тук. От тяхна гледна точка Роан все още е тук. Ти си тази, която си избягала.

— Нали не мислите, че са я сбъркали с мен? — попита тя разтревожено. — Да са сметнали, че тя трябва да се обедини с моята господарка?

Той не беше сигурен дали тя се страхува за Роан, или я е страх, че Роан ще й отнеме мястото. Каква ужасна, отвратителна нова параноя!

— Колко скоро ти… Не — успокои я той. Успокои и себе си. — Не. При един небрежен поглед в коридора вие изглеждате съвсем еднакви, но при по-внимателно вглеждане не е така. Тя е няколко години по-възрастна от теб. Това просто е невъзможно.