Читать «Огледален танц» онлайн - страница 268

— Направи го заради себе си. Вселената ще има грижата по-късно да си вземе своето.

След закуска се опита да й помогне да си направи фризура като Роан. Беше страхотен по фризурите. Тъй като и Лили също беше страхотна, той реши, че крайният резултат е доста убедителен. После зачакаха обяда.

Той знаеше, че когато не чукат преди да влязат, не носят храна.

Бяха трима стражи и един мъж в ливрея на Къщата. Двама от стражите взеха него, безмълвно, и му завързаха ръцете отпред. Беше благодарен за тази малка милост. Ако бяха отзад, щеше да се изтормози още през първия половин час. Завлякоха го в залата. От Ваза Луиджи и Лотус нямаше й следа. Надяваше се, че са навън и търсят изгубения си клон. Погледна през рамо назад.

— Доктор Дърона — каза човекът от Къщата на Лили Младша. — Аз ще ви откарам. Само кажете къде?

Тя отметна с ръка един кичур от очите си, взе чантата на Роан, пристъпи напред и каза:

— У дома.

— Роан — каза Майлс. Тя се обърна.

— Вземи всичко. Ще ти потрябва. Това е тъжната истина. — Той навлажни изсъхналите си устни. — Ще ме целунеш ли за довиждане?

Тя наклони глава, обърна се и се наведе. Притисна устни до неговите. След това последва шофьора.

Това беше достатъчно, за да впечатли стражите.

— Как ги правиш тия работи? — попита единият добродушно, докато го извеждаха.

— Чар, братче — информира го той самодоволно.

— Стига дрънканици — обади се другият страж. Той направи два опита да се изскубне по пътя към наземната кола. След втория опит по-едрият страж просто го метна на рамо, с главата надолу, и го заплаши, че ще го плесне, ако се върти. Борбата, особено втория път, не беше на шега, така че Майлс добре разбираше, че не се шегува. Натъпкаха го на задната седалка между двамата.

— Къде ме водите?

— До разпределителния пункт — каза единият.

— Какъв разпределителен пункт?

— Това е всичко, което трябва да знаеш.

Той продължи с непрекъснат поток от коментари, предложения за подкупи, заплахи, обиди и дори псувни, но те останаха безмълвни. Чудеше се дали тъкмо някой от тях двамата не е човекът, който го беше застрелял. Не. Никой, участвал в онази касапница в хирургическия комплекс, не би приел толкова спокойно всичко това. Тези момчета през онзи ден сигурно са били някъде далеч. Той прегракна от викане. Пътуването беше дълго. Наземни коли почти не се използуваха извън градовете — пътищата бяха много лоши. И те бяха далеч извън всякакъв град. Отдавна се беше мръкнало, когато се отбиха наедно самотно кръстовище.

Предадоха го на двама сериозни мъже с плоски лица и червено-черни ливреи на Къщата, които чакаха търпеливо като волове. Цветовете на Риовал. Двамата завързаха ръцете му зад гърба, завързаха и глезените му и го натикаха в задната част на един леколет. Всичко стана тихо и на тъмно.

„Изглежда, Ваза Луиджи е получил добра цена.“

Роан, ако бе успяла, сигурно бе изпратила някой да го търси в Къща Барапутра. Но той нямаше да е там. Не че беше сигурен, че Ваза Луиджи няма с удоволствие да ги насочи направо към Риовал.