Читать «Огледален танц» онлайн - страница 267

— Ето. Опитай и това руло. Ако искаш, можеш да го поръсиш със захар.

— Не ми се разрешава да ям захар.

— Ти имаш нужда от захар. — Той замълча. — Ти трябва да имаш всичко. Трябва да имаш приятели. Трябва да имаш… сестри. Трябва да се образоваш, да използуваш максимално умствените си способности и да работиш за повдигане на духа си. Работата ще те направи по-голяма. По-истинска. Яж и расти. Ти трябва да имаш любов. Свой принц. Много по-висок. Ти трябва да ядеш… сладолед.

— Не трябва да ставам дебела. Моята господарка е моята съдба.

— Съдба! Какво знаеш ти за съдбата? — Той стана и започна да се разхожда между леглото и масата. — Аз съм експерт по въпросите на съдбата. Твоята господарка е фалшива съдба и знаеш ли, откъде зная? Тя взима всичко, но не дава нищо. А истинската съдба взема всичко — дори последната капка кръв, и за по-сигурно ти измъква вените — и го връща двукратно. Четирикратно. Хилядократно! Но не може да се дава наполовина. Трябва да се даде всичко. Аз зная. Кълна се! Аз се върнах от смъртта, за да ти кажа истината. Истинската съдба дава планина от живот и те поставя на върха.

Страхотна мегаломания. Обожаваше моменти като този.

— Ти си полудял — каза тя. Гледаше го разтревожено.

— Откъде знаеш? През живота си никога не си срещала нормален човек. Прав ли съм? Помисли си.

Интересът й спадна.

— Няма полза. Аз съм затворничка. Къде ще отида?

— Лили Дърона ще те прибере — каза той бързо. — Знаеш, че Група Дърона е под защитата на Къща Фел. Ако можеш да отидеш при баба си, ще бъдеш спасена.

Тя сведе очи точно като Роан, когато търсеше слаби места в плановете му за спасение.

— Как?

— Те няма да ни остават тук вечно. Предполагам… — Той отиде зад нея, вдигна косата й и я преметна като разбъркано валмо към тила й. — Не останах с впечатление, че Ваза Луиджи има намерение да оставя Роан по-дълго от необходимото за запазване на тайната. Щом ме махнат оттук, тя ще е свободна. Ако мислят, че ти си Роан, кълна се, че просто ще можеш направо да напуснеш.

— И какво… трябва да направя?

— Нищо. Казват ти: „Доктор Дърона, свободна сте“. Взимаш си чантата и тръгваш.

— Няма да мога.

— Би могла да опиташ. Ако не успееш, нищо не губиш. Ако успееш, ще спечелиш всичко. И… ако избягаш… ще можеш да кажеш на хората къде съм. И кой ме е отвлякъл, и кога. Само няколко минути смелост и идва свободата. Това всеки постига сам. Смелостта не е нещо, което може да ти бъде дадено, като кесия с пари например. По дяволите, защо ти казвам това? Нали си се измъкнала от Дендариите само със смелост и ум.

Тя го погледна стресната.

— Направих го за моята господарка. Никога не съм правила нищо за… за себе си.

Идеше му да заплаче. Беше напрегнат до точката на нервен колапс.

Обзе го екзалтираното красноречие, което обикновено използуваше, за да убеждава хората да рискуват живота си, да са готови на саможертва. Той се наведе и й прошепна демонично на ухото: