Читать «Огледален танц» онлайн - страница 228

— Няма нищо — успокои го тя. — Дължи се на фаст-пента.

— Не… на тестост’рона.

Тя се засмя. Това беше много окуражаващо, но моментното му повишено настроение беше потопено отново в нова вълна на напрежение. Ръцете му дърпаха и усукваха дрехите, краката конвулсивно потръпваха.

Тя загрижено свали поглед от медицинския монитор на стената.

— Кръвното ти налягане продължава да се покачва. Както си замаян от фаст-пента, тази реакция е ненормална. — Тя взе втория хипоспрей. — Мисля, че е по-добре да я спра.

— ’з не нормал’н човек — каза той тъжно. — Мутант. — Обля го вълна на безпокойство. — Ти ще ми извад’ш ли мозък? — попита той, обхванат от внезапно подозрение и загледан в хипоспрея. А после в ума му избухна просветление и той извика: — Хей! Аз зная къде съм! Аз съм в Джексън Хол! — Впери поглед в нея, обхванат от ужас, скочи на крака, спусна се към вратата, избягвайки удара, с който тя се опита да го спре.

— Не, чакай, чакай! — извика тя, тичайки след него, а хипоспреят продължаваше да блести в ръката й. — Това е реакция от лекарството, спри! Чакай да премахна действието му! Попи, хвани го!

Той избегна доктор Дърона с конската опашка в коридора на лабораторията и се хвърли в тръбния подемник, издигайки се нагоре с издърпване по аварийната стълба, от което по полувъзстановените му гръдни мускули запробягваха изгарящи мълнии. Последва хаос от коридори и етажи, викове и стъпки на тичащи хора, докато накрая той се намери във фоайето, в което беше влизал по-рано.

Префуча покрай няколко работници, които тикаха през стъклената врата антигравитационна палета, натоварена с кашони. Един пазач в зелена парка бавно се обърна, извади стънер, отвори уста и извика — звукът излезе плътен като студено машинно масло.

Видя със заслепените си от дневната светлина очи една товарна рампа, павиран паркинг и мръсен сняг. Лед и сняг хапеха босите му крака, докато тичаше задъхан през паркинга. Стена ограждаше комплекса. Там се виждаше врата, охранявана от пазачи в зелени парки.

— Не стреляй! — извика една жена зад него.

Той изскочи на мрачната улица и едва не попадна под една наземна кола. Пронизващото сиво-бяло се редуваше с избухвания на цветни мълнии в очите му. Широкото празно пространство отвъд улицата беше осеяно с голи черни дървета, клоните им бяха насочени към небето като нокти на хищни птици. Той видя зад стените, далеч долу по улицата, да се издигат други странни сгради. В този пейзаж нямаше нищо познато. Насочи се към празното пространство с дърветата. Зави му се свят, пред очите му причерня. Студеният въздух изгаряше дробовете му. Той залитна и падна, претърколи се по гръб, неспособен да диша.

Половин дузина доктор Дърони се нахвърлиха върху него като вълци върху плячка, хванаха го за ръцете и краката и го измъкнаха от снега. Роан се хвърли към него. Лицето й беше напрегнато. Хипоспреят изсъска. Бързо го пренесоха обратно през пътя като вързана овца и го вкараха в голямата бяла сграда. Главата му започна да се прояснява, но гърдите му бяха разкъсани от болка, сякаш беше притиснат в менгеме. Когато го сложиха обратно на леглото в подземната клиника, изкуствено предизвиканата от лекарството параноя беше изчезнала. За да бъде заменена от истинска…