Читать «Огледален танц» онлайн - страница 226

— Оо. — Той се отпусна на леглото ужасно разочарован.

— Съществува една съкратена процедура — добави тя.

Той отново се надигна.

— К’ква? К’жете м’!

— Има едно лекарство, наречено фаст-пента. Един от неговите продукти е психиатрично успокоително, но обикновено се използува като лекарство за провеждане на разпити. Всъщност е погрешно да се нарича серум на истината, макар че лаиците настояват за това име.

— Аз… познавам фас’пент’. — Той затвори очи. Очевидно знаеше нещо за фаст-пента. Но какво?

— То има изключително успокоително действие и понякога, при криогенни пациенти, може да предизвика каскадно връщане на паметта.

— А!

— Обаче може да причини и проблеми. Под негово влияние хората с радост казват всичко, което им дойде наум, дори и най-интимни и тайни мисли. Добрата медицинска етика изисква да те предупредя за това. Също така някои хора са алергични към него.

— Къде сте… се научили… на д’бра мед’цинска етика? — попита любопитно той.

Странно, тя трепна.

— На Ескобар.

— Къде сме сега?

— Предпочитам засега да не ти казвам.

— Смятате ли, че това може да попр’чи на пам’тта ми? — попита той възмутено.

— Мисля, че скоро ще ти кажа — успокои го тя. — Скоро.

— Мм — изръмжа той.

Тя извади от джоба на мантията си малък бял пакет, отвори го и обели едно пластмасово кръгче.

— Протегни си ръката. — Той се подчини и тя притисна кръгчето от вътрешната страна на ръката му. — Тест за поносимост — обясни тя. — От онова, което предполагам за твоя произход, мисля, че шансът да си алергичен е по-голям от нормално. Изкуствено предизвикана алергия.

Тя отлепи кръгчето — то боцкаше — и внимателно загледа ръката му. Появи се розово петно. Тя се намръщи.

— Сърби ли? — попита тя изпълнена с подозрение.

— Не — излъга той и стисна дясната си ръка, за да не започне да чеше петното. Лекарство, което ще му върне паметта. Той трябва да го понесе. „Стани отново бяло, да те вземат дяволите!“ — мислеше той за розовото петно.

— Изглежда, не си много чувствителен — размишляваше тя. — Малко.

— Моля…

Устните й съмнително се свиха.

— Е… какво имаме да губим? Ей сега ще се върна.

Тя излезе и след малко се върна с два хипоспрея, които остави на масичката за хранене.

— Това е фаст-пента — посочи тя, — а това неутрализатор на фаст-пента. Ако почнеш да се чувстваш необичайно — сърбеж, боцкане, трудно дишане или преглъщане, или пък езикът ти започне да надебелява — веднага ми кажи.

— Чувства деб’л сега — каза той, когато тя нави ръкавите на тънките му ръце и натисна първия спрей от вътрешната страна на лакета му. — Как м’га да кажа?

— Ще можеш да кажеш. Сега лежи спокойно и се отпусни. Докато изброиш от десет до едно, ще започнеш да чувстваш сънливост, сякаш плуваш. Опитай.