Читать «Огледален танц» онлайн - страница 230

По-късно една млада Дърона донесе поднос с вечеря и той яде заедно с Роан на малката маса в дневната, докато сивият ден навън избледня и премина в мрак. В положението му на затворник-пациент не беше настъпила реална промяна, но му беше добре извън болничната стая, далеч от мониторите и зловещата медицинска апаратура. Дори да върши нещо толкова прозаично, като вечеря с приятел.

След като вечеряха той се разходи из дневната.

— Имаш ли нещо против, ако разгледам нещата ти?

— Не. Кажи ми, ако нещо те интересува.

Тя все още не му казваше нищо конкретно за него, но сега поне, изглежда, желаеше да говори за себе си. Докато говореха, неговата вътрешна представа за света се обърна. „Защо главата ми е пълна с карти на космически коридори?“ Може би щеше да се възстанови по най-трудния начин. Да проучи всичко във Вселената и каквото остане — някаква дупка, някакво джудже в центъра, — ще бъде той. По метода на елиминиране. Обезкуражаваща задача.

Погледна през поляризираното стъкло на прозореца към слабия блясък, който се носеше във въздуха като вълшебен прах. Сега научи за какво беше защитният екран, с който се беше сблъскал слепешката по-напред. Разбра, че отговаря на военните стандарти, непроницаем като се почне от вируси и газови молекули и се стигне до… какво? Сигурно куршуми и плазма. Някъде наоколо трябваше да има мощен генератор. Защитата беше изградена по-късно към вече завършената архитектура на сградата. Не беше включена в конструкцията й. Имаше нещо свързано с нея…

— Ние сме на Джексън Хол, нали? — попита той.

— Да. Какво означава това за теб?

— Опасност. Лоши неща. Каква е тази сграда? — Той махна с ръка.

— Клиника Дърона.

— Така ли? И какво правите тук? Защо съм тук?

— Ние сме в личната клиника на Къща Фел. Според нуждата изпълняваме за тях различни медицински задачи.

— Къща Фел. Оръжия. — Асоциацията настъпи почти автоматично. — Биологически оръжия. — Той я погледна укорително.

— Понякога — призна тя. — Но и биологическа защита.

Беше ли той командос на Къща Фел? Или пленен противников командос? По дяволите, в коя армия биха използували полуинвалидно джудже за командос?

— Къща Фел ме е предоставила на теб за експерименти?

— Не.

— Не? Тога… защо съм тук?

— За нас това също е голяма загадка. Ти пристигна замразен в криокамера и по всичко личеше, че си бил подготвен много набързо. В контейнер, адресиран до мен, с обикновен транспортен кораб без обратен адрес. Надявахме се, че ако можем да те съживим, ще ни разкажеш всичко.

— Т’ва ще пр’дължи.

— Да — призна тя честно.