Читать «Огледален танц» онлайн - страница 217

Въздъхна и се облегна назад на ергономичния стол, подготвяйки се за тежка работа. Отчаяно искаше Норууд да е оставил някаква следа, макар и само заради това, че този човек, когото по невнимание беше тласнал към смъртта, не биваше да е умрял напразно. „Никога не искам отново да съм командир. Никога!“

Не беше очаквал следата да е толкова явна. Но когато се натъкна на нея след часове, направи връзката почти подсъзнателно. Беше надраскана на ръка на тънка хартия, залепена между подобни бележки, разпръснати в наръчника за обучение по криогенна подготовка на техници за даване на първа помощ. В нея се казваше: „За лабораторни материали вж. доктор Дърона на 0900.“

Дърона ли?… Онази Дърона?

Върна се към свидетелствата и преписките, и към част от компютъризираните медицински записки, които вече беше виждал във файловете на ИмпСи в Бараяр. Норууд беше получил обучението си по криогеника в някакъв Център за живот Бочен — признато гражданско заведение по криосъживяване на Ескобар. Доктор Дърона не фигурираше сред инструкторите на това заведение. Не фигурираше дори в списъка на персонала на Центъра. Марк отново провери, за да е съвсем сигурен…

„Вероятно на Ескобар има много хора с име Дърона. Това име не е толкова рядко.“ Във всеки случай той взе бележката. Почувства как ръката го сърби.

Извика Куин, която беше на борда на „Ариел“, на орбита наблизо.

— Охо! — възкликна тя, когато го видя на видеомонитора. — Значи си се върнал. Елена ми каза. И какво ще правиш сега?

— Няма значение. Виж, има ли някой от Дендариите, някой медик, който да се е обучавал в Център за живот Бочен? За предпочитане по същото време с Норууд? Или приблизително по същото време?

Тя въздъхна.

— В групата му имаше трима или четирима. Медикът на Червената команда, Норууд и медикът на Оранжевата команда. ИмпСи вече ни разпитва за това, Марк.

— Къде са те сега?

— Медикът на Червената команда беше убит при злополука със совалка преди няколко месеца…

— Аха! — Той прекара ръце през косата си.

— Човекът от Оранжевата команда е тук, на „Ариел“.

— Отлично! — изграчи Марк щастливо. — Трябва да говоря с него. — За малко да каже: „Свържи ме“, но се сети, че е на канала на ИмпСи и сигурно го следят. — Изпратете персонална совалка да ме вземе.

— Първо, от ИмпСи сигурно вече са го разпитали надълго и нашироко, и, второ, кой по дяволите, си ти, че да ми заповядваш?

— Виждам, че Елена не ти е казала всичко. — Интересно. Дали съмнителната клетва на Ботари-Джесек стоеше над лоялността й към Дендарии? Или пък не бе имала време за приказки? Колко време… Марк погледна часовника си и се сепна. — Трябва да тръгвам за Джексън Хол. Много скоро. И ако си много мила с мен, може и да помоля ИмпСи да ти разреши да пътуваш с нас като моя гостенка. Може би. — И й се усмихна.