Читать «Огледален танц» онлайн - страница 218

Погледът й беше по-красноречив от всички клетви, които беше чувал. Устните й се движеха — брояха до десет? — но не се чу никакъв звук. Най-накрая гласът й стигна до ушите му:

— След единайсет минути персоналната ви совалка ще бъде прикачена към люка на станцията.

— Благодаря.

Медикът беше начумерен.

— Вижте, вече ме разпитваха. Цели четири часа. Свършихме това.

— Обещавам ви да бъда кратък — увери го Марк. — Само един въпрос.

Медикът го погледна злобно. И имаше право — тъкмо Марк бе причината, поради която висеше на комаранска орбита през последните три месеца.

— Когато се обучавахте с Норууд по криогенна терапия в Център за живот Бочен, спомняте ли си да сте срещали някоя си доктор Дърона? Може би ви е раздавала лабораторни материали?

— Там беше бъкано с доктори. Не. Мога ли да си вървя? — Медикът се надигна.

— Почакайте!

— Нали зададохте единствения си въпрос. А и ИмпСи вече ми го задаваха.

— И това ли беше отговорът, който им дадохте? Почакайте. Нека да помисля. — Марк загрижено хапеше устна. Само името не беше достатъчно, за да си спомни, дори и за него. Трябваше да има още нещо. — Спомняте ли си някога… Норууд да е имал контакт с висока, впечатляваща жена с права черна коса, кафяви очи… изключително интелигентна? — Не се реши да изкаже предположение за възрастта. Можеше да е на всяка възраст между двайсет и шейсет.

Медикът го погледна изненадан.

— Да! Откъде знаете?

— Каква беше тя? Какви бяха отношенията й с Норууд?

— Мисля, че тя също беше студентка. Той я преследва известно време, очаровайки я с войнишкия си вид, но не мисля, че успя да я свали.

— Спомняте ли си името й?

— Роберта или нещо подобно. Роан. Не помня.

— Тя от Джексън Хол ли беше?

— Мисля, че беше от Ескобар. — Медикът вдигна рамене. — Клиниката беше за следдипломна квалификация на лекари от цялата планета за усвояване на техниката по криосъживяване. Никога не съм говорил с нея. С Норууд съм я виждал два пъти. Може да е мислил, че искам да му я отнема.

— Значи клиниката е много авторитетно заведение? С голяма репутация.

— Поне ние мислехме така.

— Почакайте тук. — Марк остави медика в малката съвещателна зала на „Ариел“ и отиде да намери Куин. Не се наложи да я търси. Тя чакаше в коридора и потрепваше с обутия си с ботуш крак.

— Куин, бързо! Необходима ми е картина от рекордера на шлема на Таура, направена по време на десанта. Само една, неподвижна.

— ИмпСи конфискува оригиналите.

— Не може да не си направила копие.

Тя се усмихна кисело.

— Може би.

— Моля те, Куин!

— Почакай тук. — Тя бързо се върна, подаде му диск с данни и го последва в съвещателната зала. Тъй като секретният пулт вече не приемаше отпечатък от дланта му, колкото и да я извиваше, Марк по неволя й позволи тя да го включи, после бързо превъртя картините, докато достигна до необходимия му кадър: едър план на висока тъмнокоса девойка. Наведена глава, широко отворени очи. Марк съгледа в дъното яслата за клонове.