Читать «Огледален танц» онлайн - страница 216

Доколко вярваше той на графинята? Можеше ли да й се довери и в това?

— Карин… преди да се върна, направете ми една услуга. Ако имате възможност да говорите насаме с графинята, попитайте я какво според нея трябва да знаете за мен преди да се опознаем по-добре. Кажете й, че аз съм ви помолил за това.

— Добре. Обичам да разговарям с лейди Корделия. Тя ми е нещо като наставничка. Кара ме да мисля, че мога да постигна всичко. — Карин се поколеба. — Ако се върнете за Зимния панаир, ще танцувате ли пак с мен на бала в Имперската резиденция? И този път няма да се крием в ъгъла — каза тя строго.

— Ако се върна за Зимния панаир, няма да трябва да се крия в ъгъла. Обещавам.

— Добре. Помнете си думата.

— Дума на Воркосиган — каза той тихо.

Сините й очи се разшириха.

— Оо. Аз… — Меките й устни се разтвориха в ослепителна усмивка.

Той се почувства като човек, който се готви да плюне и от устата му случайно пада диамант. И той не може да го върне, не може да го лапне пак. В това момиче сигурно имаше жилка от Вор, за да взема думата на един мъж толкова сериозно.

— Трябва да тръгвам — каза той.

— Добре. Лорд Марк… пазете се.

— Аз… защо казахте това? — Той не беше споменал нито думичка къде заминава.

— Баща ми е войник. Вие имате същия поглед като него, когато се опитва да скрие, че му предстои нещо опасно. Той обаче никога не може да излъже майка ми.

Никое момиче досега не му беше казвало да се пази. Беше много развълнуван.

— Благодаря ви, Карин. — И неохотно изключи апарата. Движението на ръката му беше почти като милувка.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Марк и Ботари-Джесек отпътуваха от Бараяр за Комар на куриерски кораб на ИмпСи, много приличен на онзи, с който бяха пътували по-рано. Марк се закле, че това ще е последната услуга, която иска от Саймън Илян. Това решение трая до пристигането им на Комар, където Марк разбра, че Дендарии са му поднесли рано-рано подаръка си за Зимния панаир. Всичките лични вещи на медик Норууд, докарани от главния флот.

ИмпСи — нали си беше ИмпСи, ги беше разгледала първа. Толкова по-добре. Те едва ли щяха да позволят на Марк да се докосне до тях, ако не бяха убедени, че са измъкнали всички тайни. С подкрепата на Ботари-Джесек Марк моли, блъфира, плаши и хленчи, докато не си осигури достъп до тях. С видимо нежелание ИмпСи го допусна — под контрол! — в една заключена стая с вещите на Норууд в орбиталния си щаб. Но го допуснаха.

Марк прати Ботари-Джесек да контролира подготовката на кораба, намерен от агента на графинята. Тя беше капитан на кораб — и следователно беше не само най-подходящият човек да се заеме със задачите по материално-техническото обезпечаване, но и изключително прецизна. С леко угризение на съвестта Марк я лиши от възможността да присъства на проучването на новия му сейф с богатства. Самичък в празна стая. Божествено!

След първото припряно преглеждане на материала — който включваше старо облекло, библиотека с дискове, писма и разни сувенири от четирите години служба на Норууд в Дендарии флота — Марк беше склонен да признае, че ИмпСи има право. Нямаше нищо ценно. Нищо от онова, което имаше предвид… ИмпСи беше проверила. Марк сложи настрана облеклото, ботушите, сувенирите и всички вещи. Изпитваше странно чувство, когато премяташе в ръцете си старите дрехи, носени от тяло, което си беше отишло завинаги. Прекалено много проклета тленност имаше тук. Той насочи вниманието си към интелектуалните останки от лекарския живот и кариерата на Норууд: библиотеката и медицинските бележки. ИмпСи беше сторила същото, отбеляза той мрачно.