Читать «Огледален танц» онлайн - страница 215

— Боже Господи, аз се разбъбрих. Моля да ме извините.

— Не! Няма за какво. Обичам да ви слушам като говорите.

— Това е първата ми възможност да говоря. В нашето семейство аз съм щастлива, ако мога да взема думата към края на разговора. До тригодишна възраст не съм говорила. Тогава ме завели на лекар. Оказало се, че не съм говорила просто защото сестрите ми не ме оставяли да говоря!

Марк се засмя.

— Сега те казват, че си наваксвам за изгубеното време.

— Зная за изгубено време — каза Марк спокойно.

— Да, аз… чух нещичко. Предполагам, че животът ви е бил истинско приключение.

— Не, не приключение — коригира я той. — Може би мъчение. — Зачуди се как ли би изглеждал животът му, пречупен през нейния поглед. Нещо по-блестящо… — Като се върна, може би ще ви разкажа малко за живота си. — Ако се върне. Ако доведе операцията до успешен край.

„Не съм добър човек. Ти трябва да знаеш това преди…“ Преди какво? Колкото повече се задълбочава тяхното запознанство, толкова по-трудно ще му е да й разкрие своите отблъскващи тайни.

— Вижте, аз… вие трябва да разберете. — Господи, говореше точно като Ботари-Джесек. — Аз… аз нямам предвид външността си. — По дяволите, по дяволите, и какво да прави тази красива млада девица с тайнствените хитрости на психо-програмните мъчения и странните резултати от тях? Какво право има той да й пълни главата с ужасии? — Аз дори не зная какво трябва да ви кажа!

Сега беше прекалено рано, той ясно чувстваше това. Но по-късно може би щеше да бъде много късно, защото щеше да остави чувствата й предадени и измамени. А ако продължеше този разговор с още една минута, щеше да изпадне в жалко състояние, да изтърси неща, които не са за казване, и да изгуби единственото чисто, непокварено същество, което познава.

Карин наклони глава озадачена.

— Може би ще трябва да попитате графинята.

— Познавате ли я добре? Говорите ли си с нея?

— Оо, да. Тя и майка ми са първи приятелки, Майка ми е била нейна телохранителка преди да се оттегли, за да има нас.

Марк отново почувства сянката на кликата на бабите. Властни стари жени с генетични амбиции… Почувства инстинктивно, че има някои неща, които човек трябва да направи сам за себе си. Но на Бараяр се използуваха посредници. В своя лагер той имаше една изключителна посланичка за целия женски род. Графинята ще работи за него. Да, също като жена, стиснала между краката си ревящо дете, за да му направят ваксина, която да го предпази от смъртоносна болест.