Читать «Огледален танц» онлайн - страница 219

И едва тогава той извика медика да погледне.

— Виж ти!

— Тя ли е?

— Тя е… — Медикът се взря. — Беше по-млада. Но е тя. Откъде взехте този кадър?

— Няма значение. Благодаря. Няма да ви отнемам повече време. Много ми помогнахте.

Медикът излезе със същото нежелание, с което беше влязъл, дори се обърна на вратата.

— За какво е всичко това, Марк? — попита Куин.

— Когато се качим на моя кораб и потеглим, ще ти кажа. Но не и преди това. — Имаше аванс пред ИмпСи и не искаше да го изгуби. Ако не се бяха отчаяли, никога нямаше да му разрешат да замине: нито графът, нито графинята. Беше съвсем справедливо. Потенциално той нямаше никаква информация повече от ИмпСи. Просто я беше съпоставил по малко по-различен начин.

— Откъде, по дяволите, взе кораб?

— Даде ми го майка ми. — Той се опита да сдържи самодоволната си усмивка.

— Графинята? Глупости! Пуснала те е на свобода?

— Не ми завиждай за този малък кораб, Куин. В края на краищата родителите ми дадоха на по-големия ми брат цял флот. — Очите му блестяха. — Ще се видим на кораба веднага щом капитан Ботари-Джесек докладва, че е готов за път.

Негов кораб. Не откраднат, нищо нечестно или фалшиво. Негов по правото на законен подарък. Той, който никога не бе получавал подарък за рожден ден, сега получи. И подаръкът струваше повече от двайсет и двата подаръка, които не беше получил.

Малката яхта беше стар модел, бивша собственост на комаранската олигархия от времето на разцвета преди бараярското нашествие. Някога доста луксозна, но през последните десетина години очевидно занемарена. Марк разбра, че продажбата й не означаваше, че за комаранския клан са настъпили тежки дни. Те просто искаха да я подменят с по-нова, затова я продаваха. Комаранците разбираха от бизнес, а Вор разбираха от връзката между бизнес и данъчно облагане. Бизнесът при новия режим беше възвърнал много от предишната им мощ.

Марк беше определил салона на яхтата за съвещателна зала. Той огледа поканените, облечени с най-различни дрехи, насядали по мебелите, закрепени върху покрития с килим под около декоративното огнище, в което вървеше програма от отживели танцуващи пламъци, съчетана с инфрачервено лъчение.

Разбира се, тук беше и Куин, все още в Дендарии униформа. Съвсем си беше изгризала ноктите и сега си хапеше бузите. Бел Торн седеше мълчалив, резервиран, студен, което подчертаваше фините линии около очите му. Сержант Таура стърчеше до Торн — огромна, объркана, нащрек.

Това не беше ударна група. Марк се чудеше дали не трябваше да вземе повече жива сила… не. Ако по време на първата си мисия беше научил нещо, то бе, че ако нямаш достатъчно сила да спечелиш, по-добре е изобщо да не включваш сила. Беше взел хора от Дендарии, които имаха максимален опит по въпроса с Джексън Хол.

Влезе капитан Ботари-Джесек и му кимна.

— Поехме курс. Напуснахме орбитата и вашият пилот пое командването. Двайсет часа до точката за първия скок.

— Благодаря, капитане.