Читать «Огледален танц» онлайн - страница 213

Марк пристъпи напред.

— Добър ден, сър. Как се чувствате?

— Адски, щом като не можеш да целунеш жена си, без да останеш без дъх — оплака се той. Беше задъхан.

— Пуснаха ме в лабораторията да видя новото ти сърце — каза графинята. — Вече е колкото пилешко и тупти весело в малката си кувьоза.

Графът слабо се засмя.

— Колко нелепо!

— Аз мисля, че е хубаво.

— На мое място и ти би мислила като мен.

— Ако наистина има нещо нелепо, помисли си какво възнамеряваш да направиш след това със старото си сърце — посъветва го графинята със злобна усмивка. — Възможностите за безвкусни шеги са почти неизчерпаеми.

— Умът ни подвежда — промърмори графът, после погледна Марк, все още усмихнат.

Марк пое дъх.

— Лейди Корделия ви е обяснила какво възнамерявам да направя, нали, сър?

— Мм. — Усмивката на графа изчезна. — Да. Пази си гърба. Джексън Хол е мръсно място.

— Да… зная.

— Така е. — Той обърна глава и се загледа в сивия прозорец. — Ще ми се да мога да изпратя Ботари с теб.

Графинята го погледна разтревожено. Марк прочете мисълта, изписана на лицето й: „Нима е забравил, че Ботари е мъртъв?“ Но тя се страхуваше да го попита. Вместо това се усмихна весело.

— Аз вземам със себе си Ботари-Джесек, сър.

— Историята се повтаря. — Той се помъчи да се опре на лакът и добави строго: — Така е по-добре, момче, чув’ш? — И отново се отпусна на възглавницата, преди графинята да може да реагира и да му помогне. Напрежението от лицето й изчезна. Графът очевидно беше малко замаян, но не беше толкова зле, че да забрави за насилствената смърт на своя телохранител. — Елена е по-умна, отколкото беше баща й, гарантирам това — въздъхна той. Графинята свърши с разтриването на краката.

Той лежеше по гръб, свъсил вежди, и очевидно се мъчеше да измисли някой полезен съвет.

— Веднъж си мислех… открих това, едва когато остарях, разбираш… че няма по-ужасна съдба от тази на съветник. Да можеш да кажеш как да се направи нещо, вместо да го направиш. Да изпратиш протежето си, умно и хубаво, и да си останеш край огъня… Мисля, че намерих по-лоша съдба. Да изпратиш ученика си като знаеш адски добре, че не си имал възможност да го научиш достатъчно… Бъди умен, момче. Навеждай се бързо. Не се предавай на врага предварително, в ума си. Ти можеш да бъдеш победен само тук. — Той докосна слепоочието си.

— Аз дори все още не зная кой ми е враг — каза Марк спокойно.

— Врагът ще те намери — въздъхна графът. — Хората ще ти се разкрият с приказки или до друг начин, ако си спокоен и самият ти не им се разкриеш и не си адски припрян, и им се дадеш като сляп прилеп и загинеш. А?

— Предполагам, че е така, сър — каза Марк разстроен.

— Хм. — Графът бе останал съвсем без дъх. — Разбираш ме ти — изхъхри той. Графинята го погледна, стана от леглото и се изправи.