Читать «Огледален танц» онлайн - страница 15

Последният представител на този вид наблюдатели беше богат ръководител. Напомняше на Майлс на русо цивилно копие на неговия братовчед Иван. През двете седмици пътуване от Серджияр до Ескобар си беше създал толкова невярна представа за Куин, че се беше опитал да я сваля. Майлс го видя да товари багажа си на антигравитационната носилка и чу последната му въздишка на разочарование и поражение преди да „духне“. Майлс не питаеше към него лоши чувства. Всъщност почти му беше жал за него, тъй като чувството за хумор на Куин беше толкова отвратително, колкото и рефлексите й.

Майлс кимна към оттеглящия се ескобарец и промърмори:

— Значи какво каза накрая, за да се отървеш от него, любов моя?

Куин присви вежди, за да види по-добре лицето, за което говореше Майлс, и се засмя.

— Казах ти, че ще се почувстваш неудобно.

— Не, няма. Кажи ми.

— Казах му, че ти би могъл да правиш любов с език и той сигурно реши, че не може да се състезава с теб.

Майлс почервеня.

— Не бих отишла чак дотам, ако още отначало нямах съмнения, че е агент — добави тя извинително.

— А сега сигурна ли си, че не е?

— Да. Много лошо. Можеше да бъде много забавно.

— Сигурно, но не и за мен. Аз бях готов за малка ваканция.

— Да, и, изглежда, добре си се подготвил. Отпочинал си.

— Аз наистина искам по време на пътуването да се представяме като семейна двойка — каза той. — Това ме устройва. — Той пое малко по-дълбоко дъх. — След като прекарваме меден месец, защо да не афишираме и брачната си връзка?

— Ти никога не се предаваш, нали? — Тя поддържаше шеговития тон. Само лекото трепване на ръката й под неговата му подсказа, че думите му са я наранили, и той мълчаливо се прокле.

— Извинявай. Обещах да не засягам тази тема.

Тя вдигна рамене, неочаквано разпери ръце и както си ходеха, агресивно го прегърна.

— Проблемът е в това, че ти не искаш да бъда мадам Нейсмит, Страшилището на Дендарии. Ти искаш да бъда лейди Воркосиган на Бараяр. Това е по-нисък пост. Дори ако се омъжа за някой домошар, сляза в гравитационна яма и никога не изляза от нея… не искам да обиждам твоя дом, но Бараяр няма да е ямата, която бих избрала.

„Защо не? Всички го правят.“

— Майка ми те харесва — каза той.

— Аз също. Срещала съм я четири пъти и всеки път все повече ме впечатлява. И все пак… колкото повече съм впечатлена, толкова повече се възмущавам от престъпното прахосване на таланти от страна на Бараяр. Ако си беше останала в колонията Бета, тя вече можеше да бъде главен астроном на Бетанската астрономическа обсерватория. Или да заема всяка друга длъжност, която пожелае.

— На нея й е приятно да бъде графиня Воркосиган.

— Приятно й е да бъде шашардисвана от баща ти, който, трябва да призная, доста си го бива. Иначе за останалата част от кастата на Вор хич не й пука. — Куин млъкна преди да стигнат до мястото, от което можеха да ги чуят митничарите на Ескобар. И двамата гледаха залата, без да смеят да се погледнат в очите. — Въпреки цялата й дарба под външната красота тя е уморена жена. Бараяр е изсмукал прекалено много от нея. Бараяр е нейният рак: той бавно я убива.