Читать «Огледален танц» онлайн - страница 13

— Сержант Таура и Зелената команда са на ваше разположение, сър! — Баритоновият глас на чудовищната жена отекна в шлюза.

— Благодаря. — Прозвуча като шепот и той се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Благодаря, това е всичко. Ще получите заповедите от капитан Торн, а сега сте свободни. — Всички се напрегнаха да го чуят и това го принуди да повтори. — Свободни сте.

Разпръснаха се в безпорядък или може би в някакъв известен само на тях ред, защото шлюзът беше изчистен от вещите с невероятна бързина. Чудовището-сержант със застрашителния ръст се помота около него. Той притисна колена, за да не побегне от него… нея.

Тя каза тихо:

— Благодаря, че си избрал Зелената команда, Майлс. Вярвам, че си ни намерил нещо по-тлъстичко.

Отново на малко име?

— Капитан Торн ще ви запознае с всичко по време на пътуването. Тази мисия е… истинско предизвикателство. — Това ли беше сержантът, който щеше да командва групата?

— Както обикновено капитан Куин ли е запозната с подробностите? — Тя сви рунтавите си вежди.

— Капитан Куин… няма да участва в тази мисия.

Видя как сержантът опули очи от изненада и как зениците й се разшириха. Устните й се дръпнаха назад, оголвайки острите зъби, и в същия момент той разбра, че тази ужасяваща гримаса трябва да е усмивка. По някакъв свръхестествен начин тя му напомни за усмивката, с която Торн беше посрещнал същата вест.

Тя погледна нагоре. В шлюза не беше останал никой от персонала.

— Аха? — Гласът й прозвуча като мъркане. — Добре, любими, аз ще ти бъда телохранителка. Само ми дай знак…

Какъв знак, какво, по дяволите…

Тя се наведе над него, устните й леко се вълнуваха, ръката с остри тъмночервени нокти го хвана за рамото — за момент си представи как тя му откъсва главата, смъква му дрехите и го изяжда — и чудовището залепи устните си за неговите. Дъхът му спря, пред очите му причерня, той едва не умря. Тя се изправи и го погледна с недоумяващ, обиден поглед.

— Майлс, какво ти става?

Това беше целувка. О, богове!

— Нищо — успя да промълви той. — Бях… болен. Може би не трябваше да ставам, но исках да направя проверка.

Тя изглеждаше много разтревожена.

— Според мен не е трябвало да ставаш… целият трепериш! Едва се държиш на крака. Хайде, ще те занеса до лечебницата. Луд човек!

— Не! Нищо ми няма. Искам да кажа, мина ми. Просто трябва да почивам известно време, за да се възстановя. Това е всичко.