Читать «Огледален танц» онлайн - страница 17

Беше време, когато носеше униформите като костенуркова черупка за защита на уязвимото си ненормално тяло. Една броня за принадлежност, която казваше: „Не се задявайте с мен. Аз имам приятели.“ Кога започна да не чувства такава крещяща нужда от нея? Не беше сигурен.

Всъщност кога престана да ненавижда тялото си? Бяха минали две години, откакто за последен път беше сериозно ранен при една мисия за освобождаване на заложник, проведена веднага след онази невероятна бъркотия с брат му на Земята. Вече доста време, откакто се беше възстановил напълно. Той изви ръцете си, в които костите бяха заменени с пластмаса, и ги почувства като свои, такива, каквито бяха преди да ги потрошат последния път. Всъщност дори като преди първия път. От месеци не беше имал костновъзпалителни атаки. „Не чувствам никаква болка“ — помисли той и се усмихна. И това не се дължеше само на Куин, макар че Куин беше… голям терапевт. „Просто ставам такъв, какъвто съм си.“

„Радвай се на това, докато можеш.“ Беше на двадесет и осем и несъмнено в някакъв физически разцвет. Чувстваше този разцвет, чувстваше ободряващия порив на апогея. Старостта беше някъде далеч в бъдещето.

Гласове от комуникационната каюта го върнаха към настоящия момент. Куин се беше свързала със Сенди Херелд и казваше:

— Здравей. Върнах се.

— Здравей, Куин. Очаквах те. Какво мога да направя за теб? — Макар седнал настрани, Майлс видя, че Сенди пак е с нова странна прическа.

— Току-що слязох от кораба за скок. Обаждам ти се от разпределителната станция. Искам транспорт, за да взема оцелелите от Червената команда, след което ще се върна на „Триумф“. Какъв им е халът сега?

— Задръж така, ей сега ще видиш. — Лейтенант Херелд показа данни на дисплея от лявата й страна.

По многолюдната алея мина човек в сива наемническа униформа Дендарии, видя Майлс и му кимна колебливо, предпазливо, явно неуверен дали с тези цивилни дрехи адмиралът не иска да остане незабелязан. Майлс му отговори с махане на ръка, мъжът се усмихна и отмина. В ума на Майлс изплуваха свързаните с него данни. Травис Грей, полеви техник, в момента назначен на „Перегрин“, наемник от шест години, специалист по съобщителна техника, колекционира класическа музика от земен произход отпреди напускането на Земята. Колко такива досиета носеше в главата си? Стотици? Хиляди?

Пристигаха и още. Херелд се обърна и съобщи:

— Ивс е отпратен на долното ниво, а Бойд се е върнал на „Триумф“ за допълнителна терапия. От Здравен център Бочен съобщават, че са за освобождаване Дархам, Вивиан и Азиз, но най-напред искат да поговорят с някой началник.

— Правилно.

— Кий и Зеласки също искат да говорят.

Куин стисна устни.

— Добре — съгласи се тя с нежелание. Майлс почувства как стомахът леко го присви. Подозираше, че разговорът няма да е лек. — Предай им, че сме тръгнали — каза Куин.

— Слушам, капитане. — Херелд прибра досиетата от видеодисплея. — Ще им предам. Коя совалка ще искате?