Читать «Огледален танц» онлайн - страница 16

Майлс мълчаливо поклати глава.

— Теб също, лорд Воркосиган — добави тъжно Куин. Сега беше негов ред да трепне.

Тя го усети и отметна глава.

— Във всеки случай манията ми е адмирал Нейсмит. За мен лорд Воркосиган е послушен, сух, скучен човек. Виждала съм те в дома ти в Бараяр, Майлс. Там си половината от това, което представляваш тук. Обезсърчен някак си, безгласен. Дори гласът ти е по-тих. Изключително странно е.

— Аз не мога… там трябва да се държа прилично. Само преди едно поколение някой с такова необичайно тяло като моето е щял направо да бъде убит в подозрение за клон³. Не мога да променя толкова много нещата за толкова кратко време. Много лесно могат да ме вземат на мушка.

— Затова ли Бараярската имперска сигурност те изпраща на толкова много извънпланетарни мисии?

— Прави го за развитието ми като офицер. Да разшири способностите ми, да повиши опита ми.

— И някой ден ще те привикат у дома за постоянно и като от гъба ще изцедят целия този твой опит за тяхната служба.

— Аз съм на служба при тях, Ели — напомни й той с тъжен и спокоен глас толкова тихо, че тя трябваше да наведе към него глава, за да го чуе. — Сега, тогава и винаги.

Тя отмести очи.

— Така… значи, когато те привикат за постоянно в Бараяр, аз искам да заема твоя пост. Искам един ден да стана адмирал Куин.

— От моя страна нямаш проблем — каза той мило. Постът, да. Времето на лорд Воркосиган и на неговите хора трябва да свърши. Трябва да се тури край на мазохистичното повтаряне на разговора с Куин. Куин си беше Куин. Той не желаеше тя да бъде нещо друго, не дори за… лорд Воркосиган.

Въпреки този самопричинен момент на депресия, когато преминаха през митницата и се отправиха към чудовищната разпределителна станция, очакването да се върне при Дендарии ускори стъпките му. Куин беше права. Той почувства как Нейсмит започва да го изпълва, тръгва някъде дълбоко от психиката му и стига чак до връхчетата на пръстите. Довиждане, глупав лейтенант Майлс Воркосиган, дълбоко прикрит оперативен работник на Бараярската имперска сигурност (който отдавна трябваше да бъде повишен) — здравей, напористи адмирал Нейсмит, космически наемник и галеник на съдбата.

Галеник ли? Той намали темпото, когато достигнаха до редицата кабини с граждански комуникационни пултове покрай алеята за пешеходци, и кимна към огледалните врати.

— Нека най-напред да видим какво прави Червената команда. Ако тихичко се готвят за почивка, ще отида лично и ще ги засиля.

— Правилно. — Куин хвърли торбата си опасно близко до обутите в сандали крака на Майлс, мушна се в най-близката кабина, пъхна картата в отвора и набра нужния код.

Майлс остави летателната си чанта, седна на торбата на Куин и започна да я наблюдава отвън. Видя собствения си образ в огледалото на вратата на съседната каюта. Тъмните панталони и свободната бяла риза, които носеше, бяха с кройка, неясно загатваща за планетарен произход, но тъй като подхождаха на вида му на пътник, изглеждаха съвсем цивилни. Майлс се успокои и се отпусна. Не беше лошо.