Читать «Огледален танц» онлайн - страница 14

— Добре. Веднага отивай да си легнеш!

— Да.

Той се обърна. Тя го шляпна по бедрото. Той си прехапа езика. Тя каза:

— Добре, че поне се храниш както трябва. Грижиш ли се за себе си, а?

Той й махна през рамо с ръка и побягна, без да се обръща. Това ли е воинската дружба? Между сержант и адмирал? Според него — не. Това беше интимна връзка. „Нейсмит, сексуално плашило, лудо копеле, какво си правил през свободното си време? А пък аз мислех, че не си имал никакво свободно време. Ти си бил необикновен маниакален самоубиец, ако си правил любов с това… чудовище.“

Все още треперещ, той заключи вратата на каютата си и истерично се засмя. Не можеше да повярва. По дяволите, та той беше проучил всичко за Нейсмит, всичко. Не е възможно да е ставало и това. „С такива приятели какви ти врагове?“

Той се съблече, легна и все още напрегнат се замисли върху сложния живот на Нейсмит/Воркосиган. Какви ли още тъпи уловки го очакваха? Най-после една слаба промяна в лекия шум около него, едно леко потрепване на гравитационното поле му показа, че „Ариел“ напуска орбита Ескобар. Беше успял да открадне напълно въоръжен и екипиран бърз кръстосвач и никой не знаеше за това. Бяха на път за Джексън Хол. По пътя към неговата съдба. Неговата съдба, не на Нейсмит. Мислите му започнаха да се губят и накрая той заспа.

„Но ако претендираш за собствена съдба — прошепна гласът на неговия Демон тъкмо преди да заспи, — защо не претендираш и за собствено име?“

ВТОРА ГЛАВА

Излязоха от гъвкавия ръкав на пътническия кораб един до друг, хванати за ръка — Куин, преметнала през рамо торбата си, Майлс, хванал в свободната си ръка летателната чанта. В салона за разтоварване на орбиталната разпределителна станция хората обърнаха глави. Докато минаваха покрай завистливо гледащите мъже, Майлс скрито хвърли самодоволен поглед към придружаващата го жена. „Моята Куин.“

Тази сутрин Куин изглеждаше особено порочна… наистина ли беше сутрин? Трябваше да провери времето на Дендарии флота… и с това почти се беше върнала към присъщото си поведение. Беше напъхала сивия униформен панталон с много джобове в червени ботуши от чортова кожа (стоманените капачета под острите върхове не се виждаха), завършващи с тънки алени кончове, и го бе превърнала в рекламен модел за маскарад. Бялата й кожа блестеше на фона на късите й тъмни къдрици. Всичко това отвличаше окото от атлетическата й фигура, което можеше да се разбере само ако се знае колко тежеше това проклето облекло.

Светлокафяви очи одухотворяваха лицето й. Съвършените черти на това лице караха мъжете да замлъкват по средата на изречението. Едно очевидно рядко по своята хубост лице, творение на изключително талантлив хирург-художник. Случайният наблюдател можеше да се досети, че за това лице плаща малкият грозен човек, когото тя беше хванала под ръка, и че тази връзка е плод на сделка. Случайният наблюдател никога не би могъл да се досети каква е истинската цена, която тя е платила: старото й лице, изгоряло при битката на Тау Верде. Почти първата загубена битка в служба на адмирал Нейсмит… десет години оттогава? Господи! Случайните наблюдатели са идиоти, реши Майлс.