Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 179

Той не отговори.

— Имаше минути, какви ги говоря, имаше години, когато се утешавах с надеждата, че ще забравиш. Че едно или друго ще ти попречи да дойдеш. Не, по принцип не съм ти пожелавала нещастия, но все пак бях длъжна да отчитам не съвсем безопасния характер на професията ти. Разправят, че смъртта върви подире ти, Гералт от Ривия, но ти никога не поглеждаш назад. А после… Когато Павета… Ти вече знаеш?

— Знам — наведе глава Гералт — и ти съчувствам от цялото си сърце…

— Не — прекъсна го тя. — Това беше отдавна. Както виждаш, вече не нося траур. Носих достатъчно дълго. Павета и Дани… Предопределени един за друг… До края. Е, как да не повярваш в силата на предопределението?

Замълчаха. Каланте разклати крака и отново разлюля пейката.

— И ето че след шестте уречени години вещерът се завръща — рече тя, а върху устните й заигра странна усмивка. — Завръща се и иска клетвата да бъде изпълнена. Как мислиш, Гералт, дали след сто години бардовете ще пеят песни за тази среща? Аз мисля, че ще пеят. Да, те умеят това. Мога да си представя. Чуй само. И казал злият вещер: „Изпълнявай клетвата, кралице, или ще се стовари върху теб проклятие“. Паднала кралицата на колене пред вещера, обляна в сълзи, и замолила: „Смили се! Детето ми не взимай! Едничко е останало!“

— Каланте…

— Не ме прекъсвай — сопна се тя. — Разказвам приказка, не виждаш ли? Слушай по-нататък. Злият бездушен вещер затропал с крака, размахал ръце и извикал: „Клетвопрестъпнице, пази се от възмездието на съдбата! Ако не спазиш клетвата, нещастие ще те застигне!“ И отвърнала кралицата: „Така да бъде, вещерю! Да бъде, както съдбата е решила. Виж, десетина деца играят навън. Ако познаеш предопределеното за теб, вземи го и със сърце разбито остави ме!“

Вещерът мълчеше.

— В приказката — усмивката на Каланте ставаше все по-неприятна, — кралицата, както си я представям, би позволила на вещера три опита. Но ние не сме в приказка, Гералт. Ние сме в реалността — ти, аз и нашият проблем. И нашето предопределение. Това не е приказка, а самият живот. Отвратителен, лош, тежък, непрощаващ грешките и обидите, незнаещ милост, разочароващ и нещастен, нещадящ никого — нито вещерите, нито кралиците. И затова, Гералт от Ривия, ще отгатваш само веднъж.

Вещерът продължаваше да мълчи.

— Само един-единствен път — повтори Каланте. — Но, както казах, това не е приказка, а животът, който ние самите сме длъжни да запълваме с моменти на щастие, защото, както знаеш, не можем да разчитаме на благосклонността на съдбата. Затова, какъвто и успех да имаш в отгатването, няма да си тръгнеш оттук с празни ръце. Ще вземеш едно дете. Това, което избереш. Детето, от което ще направиш вещер. Ако то, разбира се, издържи Изпитанието с тревите.

Гералт вдигна рязко глава. Кралицата се усмихна. Той познаваше тази усмивка — отвратителна, злобна, презрителна, но и напрегната.

— Учуден си — отбеляза тя. — Е, понаучих някои неща. Тъй като имаше шанс детето на Павета да стане вещер, положих тези усилия. Но моите източници, Гералт, мълчат относно това колко деца от всеки десет оцеляват при Изпитанието с тревите. Би ли могъл да задоволиш любопитството ми?