Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 99

Тъй като косата беше махната измежду стърчащите гребени, предположи, че Аби я е почистила, но бяха преместени и други, също така лични предмети. Днес не се переше, в такъв случай защо Аби беше разбъркала полицата с бельото й?

По всичко личеше, че някой пак е посетил стаята й в нейно отсъствие.

Беше крайно време да разбере кой и защо правеше това. Мина през задната врата, за да отиде да помогне в кухнята, и реши да попита най-напред Аби.

Но когато стигна кухнята, откри, че момичето имаше компания. До масата седеше Сара Джейн Хокинз и ядеше ядки.

— Слушай, Аби — говореше тя в този момент, — как издържаш на този непосилен труд? Ти и Дру трябва да продадете всичко и да се пренесете в града. Това възнамеряваме да направим баща ми и аз.

— Напускате Бел Монд? — удиви се Аби. — О! — каза безизразно, когато вдигна поглед и видя Моника. Обърна се рязко и разбърка гърнето на огъня.

Леденият поглед на Сара Джейн прикова Моника на прага и я накара да се почувства като персона нон грата.

— Дойдох да помогна да приготвим вечерята.

— Благодаря ти — отвърна Аби сковано, — но щом Сара Джейн вече ми помага, няма нужда да се тревожиш.

— Знаеш, че не ми тежи. — Моника се обиди, местеше учудено поглед от едната към другата.

Сара Джейн се усмихна самодоволно. Аби не извръщаше лице от печката.

— Можеш да си починеш следващите няколко дни — предложи тя студено, — тъй като Сара Джейн ще ни гостува за известно време.

Обичаят с честите продължителни визити правеше Юга очарователен, но двете жени си размениха бързи погледи, с което дадоха ясно да се разбере, че ще се съюзят срещу нея. Аби не й каза: „Не те искаме тук“, но то беше в тона й. Сара Джейн беше по-пряма.

— Бог ми е свидетел, че тук е достатъчно горещо и без да идва излишен човек. Достатъчно ни е тясно, нали, Аби?

Излишен човек? Моника се опита да не обръща внимание на думите й и погледна към Аби, но момичето упорито гледаше настрана. Дотук свършиха усилията й да станат приятелки, сякаш никога не бяха водили задушевни разговори. Моника си тръгна — а какво друго можеше да направи — и чу зад себе си Сара Джейн да казва:

— Може би трябваше да й кажем да остане, за да я наблюдаваме. Знаеш, че не може да се вярва на Моник, когато някой новодошъл мъж се върти наоколо.

Бузите на Моника пламнаха, тя се защура без посока из двора. Дали не си мислеха, че възнамерява да прелъсти Дарси? Студенината беше породена може би от това, че Аби се опасяваше от предателството й към брат й. А не беше ли права? По всяка вероятност Моник е била способна и на по-лоши неща. Моника беше съгласна с тяхното отношение към нея, но подсъзнателно чувстваше, че предателството е извършено спрямо нея. Искрено харесваше Аби и искаше да бъдат приятелки, но момичето й даде ясно да разбере, че с друга — по-добра — приятелка няма време за жена, която толкова много прилича на Моник.

Моника нямаше да промени нищо със своето чувство на съжаление към себе си. Може би й оставаше да работи повече, да стърже глупавия под до безсъзнание, за да получи поне малко удовлетворение. Отдалечаваше се все повече от къщата и затъваше все повече в блатото на самосъжалението. Изведнъж чу тих стон.