Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 185

Триото се понесе с крясъци, за да покатерят на дървото. Тя гледаше, преливаща от радост, и едва сдържаше сълзите си. Вратата зад нея се отвори. Без да се обръща, позна, че бе Дру. След съвместно прекараната нощ в колибата на Рейчъл между тях се установи здрава връзка.

Той я доближи изотзад и обви топлите си ръце около кръста й. По-късно, когато овладееше емоциите си и останеха сами в леглото, щеше да го зарадва с вестта за другото дете, което растеше бавно в нея.

— Унищожи ли го? — попита вместо това.

— Да. — Той положи брадичка на главата й и я притисна до гърдите си. — Сега вече можем да сме спокойни. Дневникът последва пръстена в реката.

Бяха се отървали незабавно от сребърното украшение, но почувстваха нужда да прочетат откровенията на Моник. Искаха да узнаят докъде стигаха границите на злото, както и как собствените им постъпки можеха да повлияят на бъдещето. Но не пожелаха и децата им да получат тези знания.

Дру се тревожеше, че не откриха Рейчъл, но Моника бе вътрешно убедена, че нямаше да я видят повече. Радваше се на изчезването й. Сякаш нещо се бе прочистило, след като се изгубиха всички следи от Моник, дори въздухът й се струваше по-свеж.

Не че не бяха останали неразрешени въпроси. Главата й се замайваше всеки път, когато си помислеше за духове, преминаващи от едно тяло в друго, за пътуване във времето и за това как, без да иска, бе променила бъдещето. Отначало се притесняваше, че се намесва в миналото, но се чувстваше добре и нищо не й пречеше да се чувства така. Напоследък започна да вярва, че предопределението й бе да стане част от живота на Дру по-нататък. Беше го разбрала още онзи ден, когато се видя на границата на рая, но чак сега се убеди, че е била права.

— Децата искат да ме наричат вече „мама“ — каза му с треперещ глас.

Той я обърна с лице към себе си.

— Не ми казвай, че пак ще заплачеш. Понякога си мисля, че се превръщаш във фонтан само за да ме накараш да те целувам.

— Това е в природата ми.

Той се усмихна и я привлече към себе си. Целуна я дълго така, че я остави без дъх.

Може би никога нямаше да станат богати и тя трябваше да се прости с всички съвременни удобства. Но от друга страна, имаше къщата, децата и един чудесен мъж, който я обичаше.

Разтвори се в топлината на Дру. Вече знаеше, че не надзърташе иззад оградата на небесните селения — бе намерила своя път в самия рай.

info

Информация за текста

Barbara Benedict

A Taste of Heaven, 1993

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Барбара Бенедикт. Вкусът на Рая

„Евразия“, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13538]

Последна редакция: 2009-10-28 13:35:34