Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 98

Роклята падна бавно до кръста ми и тогава започнах да напявам, както ме бе научила Рейчъл — с тих и дълбок глас, в определен ритъм, синхронизиран с всяко мое действие. Изпъчих напред гърдите си, за да ги разгледа по-добре, и се залюлях пред огледалото, като спусках бавно роклята с всяко завъртане на бедрата си. Дру стоеше като закован на място и едва дишаше, очите му поглъщаха всяко мое движение.

„Мой е — помислих си с нарастваща възбуда, — тази нощ ще направи каквото поискам.“ Опивах се от чувството си на власт над него, тонът на песента ми се извиси. Представих си как загрубелите му ръце докосват кожата ми на местата, където роклята я откриваше.

Роклята се плъзгаше, докато падна на земята. Чу се звук, който можеше да бъде като от шумоленето на сатена, така и от възхищението на Дру.

Не обърнах внимание каква е причината, тъй като в този момент бях обхваната от силата на магията. Тръснах глава назад, косата ми се разпиля по гърба, докоснах гърдите си и те се повдигнаха нагоре съблазняващо. В огледалото видях, че Дру пристъпи към мен.

Започнах да се смея, упоена от властта си над любовта. Дори целувката, с която щеше да ме задуши, не можа да спре победния ми смях. Напевът ми стана повече мой, отколкото на Рейчъл. „Той е мой!“

Свалих ризата му, панталоните и всичко, което стоеше между нас. След това скочих в ръцете му и обхванах кръста му с крака, докато той се облегна и ме облада направо на стената.

Шокирана съм, дори когато пиша всичко това впоследствие. Нито една дама от Юга не би се отдала на страстта си като диво животно, но дори и сега лелея да изпитам още веднъж непреодолимата любовна сила. Да бъда върху Дру беше празник за мен, принуждавах го да ме обладава пред всеки един от олтарите в стаята. Почувствах увереност, че съгласно обещанието на Рейчъл, той ще се привърже към мен завинаги.

Представете си моето слисване, когато се събудих сутринта и открих, че той вече се е облякъл и се готви да си тръгне. Погледът му беше пълен с презрение, което ми подейства като ведро ледена вода, лиснато върху израненото ми, но все пак задоволено тяло.

Скочих и се вкопчих в него, но той ме отблъсна. Казах му да не става глупав, че сме предопределени един за друг, но той само се засмя. „По-скоро ще се пържа в ада“ — закле се той, преди да се отдалечи с тежки стъпки.

Побеснях, проклинах го, но безполезно. Сритах всички олтари, но това не промени нещата. Оказа се, че нямах действителна власт над Дру. Единственият начин, по който можех да го управлявам, беше чрез настойките на Рейчъл.

Тогава дадох обет и съм твърдо решена да го спазя. Преди да се видим отново с Дру, а това ще стане скоро, ще узная всичко, на каквото е способна Рейчъл. Нейният бог излъчва изключителна сила и след като опитах могъществото му, съм изпълнена с копнеж за още.

Самнърови осуетиха моите планове, но ще ми платят за това, и то — прескъпо.

Моника се спускаше по витата стълба и прехапа устни. Беше сложила Мъничето да подремне, след което се отправи към стаята си да се освежи, но откри, че четката й за коса е не на тази страна на бюфета, където я беше оставила.