Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 97

Взех и Рейчъл с мен. Никога повече не бих желала да се лиша от любовните й настойки и магии, особено в такова съдбоносно начинание, каквото бях предприела.

От писмото на Дру узнах, че щял да пристигне в хотела същия следобед, след което щял да чака появата на брат си в пивницата. Използувах канцеларските принадлежности на Робърт, имитирах почерка му и скалъпих, че закъснява. Междувременно бях помолила един от приятелите на мъжа ми да забавлява Дру.

Пресметнах пристигането ми да бъде точно преди вечеря, когато Дру щеше да е изпил поне една бутилка бренди, но нямаше да е прекалено пиян, за да мога да изпълня намеренията си. А за всеки случай взех и любовната настойка на Рейчъл.

Изглеждах великолепно в роклята си от виненочервен сатен, украсена с фин бежов ширит. Деколтето ми беше дълбоко изрязано под раменете и наситеният му топъл цвят контрастираше неповторимо с бледата ми плът. Между гърдите ми висеше диамант с формата на сълза и привличаше вниманието към тяхната обилна пълнота. Две перфектно подбрани обици се люлееха на ушите ми точно на мястото, където Дру обичаше да ме целува.

Усмихнех ли се само веднъж по моя съблазняващ маниер, знаех, че никой мъж нямаше да ми устои.

Но още веднъж се оказа, че Дру не е от обикновените. Когато влязох в пивницата, той се наежи и се изправи, за да ме отпрати. Попита ме дали съм луда, щом влизам така смело в мъжки бардак, на което му отговорих с тъга, че трябва да поговорим.

По дяволите, смяташе да ме изостави във фоайето. Прочетох в очите му, че иска да се обърне и да избяга, и да не ми проговори втори път. Бях принудена да използвам за стръв загрижеността му за Робърт, преди да го убедя да ме заведе на вечеря. „Трябва да похапна — казах му, — преди да мога да ти обясня каквото и да било.“

Колко доволна бях, че донесох любовната настойка.

Донесоха ни вино, Дру изпи по-голямата част. Така и не разбра, че в гарафата сипах щедро от еликсира. След малко започна да мърда на стола си, очите му постоянно се спираха на мястото, където ръцете ми си играеха с диаманта. Когато донесоха десерта, вече знаех, че ще мога да го отведа без затруднение в моята квартира в града, в стаята, която Рейчъл и аз бяхме подготвили много старателно.

Той изглеждаше победен, когато го въведох в онази бърлога, обилно осветена от свещи, беше упоен и очите му не успяваха да обхванат всичко с един поглед. От Рейчъл знаех предназначението на всяка кукла или символ, бях изучила всяка стъпка на обредния танц, който щеше да докара този мъж до екстаз.

Отидох до огледалото и застанах така, че Дру да вижда отражението ми под определен ъгъл. Хвърлях му усмивки през рамо, бях сигурна, че не сваля поглед от мен. Разкопчах копчетата на роклята си и спуснах ръкавите, за да открия раменете си сантиметър по сантиметър, докато се показаха гърдите ми. Може би си е помислил, че е скандално да не нося долно бельо, но, от друга страна, по блясъка на очите му разбрах, че така му харесвам повече.