Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 100

Спомни си за кошмарите на Андрю, опомни се и се стресна от това, че не се намира в хола на горния кат и на къщата, а между две редици дървени постройки, разделени от широк, черен път. Джудит беше помела тези „ненужни колиби“ и на тяхно място построи тенис кортове, но Моника позна, че тук беше мястото, където квартируваха робите на Самнърови. Не познаваше никого, който да е живял тук. След обявяването на закона за забрана на робството, считаше, че и робите отдавна са изчезнали.

Също както и голямата къща, жилищата на робите явно също някога са били в разцвет, но сега се крепяха само няколко постройки. Впечатление правеше най-голямата от тях, откъм по-далечния край на пътя, от вея долетя и втори стон — този път с нотка на счупена кост и може би — болка. Моника се отзова на часа и препусна нагоре по стъпалата на верандата. Вратата беше отворена, на пода лежеше и се гърчеше дребничка негърка. Моника избърза и коленичи до нея.

— Какво се случи? — попита я с нежност.

Жената се дръпна, очите й изразиха див страх.

— Бутилката, не съм я счупила — прохриптя тя. — Държах я здраво.

Показа й да види малко мускалче със запушалка. Моника не разбра какво предизвиква уплахата й и погледна над жената към прекатурената стълба, върху стъпенките на която бяха нападали в произволен порядък бели памучни кърпи. Най-отгоре имаше шкаф с етажерки, вратичките му зееха отворени и разкриваха пред погледа й полици с ленено платно и подредени по големина бутилки. Разбра, че това е аптечка за първа помощ. Огледа се. Покрай стените висяха койки, имаше полици с бинтове, по средата беше разположена голяма операционна маса. Прецени, че това помещение би трябвало да бъде лазаретът, както плантаторите наричаха болницата за роби. Почуди се дали все още се използва, тъй като беше чисто и сравнително незапрашено.

Жената изпъшка пак и Моника започна да я преглежда, загрижена, че може би се е ударила при падането.

— О, Господи! — извика тя, като забеляза подутия й корем. — Скоро ще имаш бебе!

Лицето на жената се сгърчи от болка. Моника се почувства безпомощна като никога досега. Беше чела книги, беше гледала медицински предавания по телевизията, но това тук беше истинско и изискваше нейната лична намеса. А по всичко изглеждаше, че раждането щеше да започне всеки момент.

Хвърли паникьосано поглед към вратата, но се уплаши, че няма да има време да извика някого на помощ. Жената се нуждаеше от някого в този момент и дори пълният дилетант би бил по-добра алтернатива, отколкото съвсем самостоятелното израждане.

Моника се молеше негърката да не е наранила вътрешностите си при падането, пресегна се и хвана ръката на жената, но тя се присви назад.

— Няма да викам, мисис. Изпратих да повикат Джаспър, той ще дойде скоро.

Най-вероятно чернокожата е била бивша робиня на Моник и сигурно е била малтретирана.