Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 96

Дру се обърна към него, в очите му блесна решителност.

— Няма да взема. Поне докато ме слушат ръцете. Започвам бавно, Дарс. Засадих малко ориз, зеленчуци и каквото беше останало от захарната тръстика. Ако положа достатъчно грижи и ако времето е благоприятно и данъците не се вдигнат, ще върна предишния блясък на имението. Може би не съвсем, както преди войната, но поне ще бъде рентабилно. Убеден съм, че ще успея със собствени сили.

Дру се беше изправил пред изключително предизвикателство, подобна беше мечтата на всеки американец — да просперира, като започне от абсолютната нула.

— Признавам, че ти завиждам. Бог да те благослови, Дру Самнър! С тази плодородна земя и красивата ти жена, която ти помага…

Дру го погледна особено.

— Разказвал съм ти за Моник. Как можеш да говориш за нея като за Божия милост?

Беше не толкова въпрос, колкото молба за помощ, сякаш бе раздвоен от съмнения относно способността й да върши зло. Дарси само сви рамене.

— Просто така го чувствам. Щом иска да ти помогне, защо не й позволиш?

Дру изпръхтя недоволно. Очевидно думите на Дарси го раздразниха.

— Едно време си мислех, че иска да ми помогне, но се убедих, че не е така. Дарс, внимавай да не те оплете с чара си.

— Напълно погрешно мислиш за нея.

Дру се намръщи и Дарси се поколеба дали да не му каже за дарбата си. Не, в сегашното му състояние не беше настроен да възприеме нещо по-необичайно. Щеше да си помисли, че е мръднал.

— Губиш си времето да спориш с мен — каза на Дру и сложи приятелски ръка на рамото му. — Хайде, връщай се на работа. Можем да кръстосаме шпаги и по-късно.

Не го каза с насмешка, дори не се усмихна, но леката гънка в крайчеца на устните на Дру издадоха, че не е изгубил някогашното си чувство за хумор.

Дарси се загледа след него и си помисли, че приятелят му се нуждае от по-ведра обстановка. А единственият начин бе да прости на жена си.

Беше докоснал гърба на Дру и беше усетил, че чувствата на приятеля му бяха дълбоки и се простираха от яд до любовен копнеж. Съвсем несъзнателно, но с цялата си същност, Дру приемаше, че Ники ще спомогне за сбъдването на мечтите му и че тя е единствената жена, която ще направи живота му щастлив.

Дарси О’Брайън беше далеч от мисълта да се намесва в техните взаимоотношения, но все пак някой трябваше да помогне да се преодолее разстоянието между тях.

Моник 19 август 1860 г.

В книгите пишат, че отмъщението е сладко.

Съгласна съм, то носи известно удовлетворение, но бих добавила, че чувството, което остава след това, не винаги е от приятните. Възможно е замислянето и подготовката да доставят повече радост, отколкото действителното изпълнение.

Ето защо пиша тези редове — възбудата лумва отново в мен, когато си спомням как оплетох Дру в мрежите си.

Глупавият Робърт остана вкъщи да се възхищава на безценните си синове и нямаше и най-малка представа какво смятах да правя в града. Наистина повярва, че възнамерявах да напазарувам за децата — като че ли бих похарчила и едно пени за скъпоценните му копелета.