Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 95

Дарси понечи да предложи помощта си, но прецени, че това можеше да бъде възприето като обида. Всички плантатори от Юга, включително и Дру, по-скоро щяха да си прекършат гръбнака от работа, отколкото да позволят на госта им да си мръдне пръста.

— Не ставай смешен — отсече Дру и се завъртя, за да го погледне в очите. — Не всеки ден вятърът довява стар приятел в града.

— Приказвам сериозно. Не съм дошъл да разстройвам плановете ти. Вечерта ще разполагаме с повече време за разговори. Освен това не дойдох само заради теб. Къде е Аби, между впрочем?

— Вероятно в кухнята. Но по-добре е да те предупредя, че не обича да я прекъсват, докато работи.

— Че каква работа върши?

— Готви, чисти и кой знае още какво. Поела е цялата грижа за къщата.

— Но не и за подовете. — Лицето на Дру изрази учудване, затова добави: — Жена ти лъскаше в хола.

— Предполагам, че е имала причина. — Лицето му потъмня. — Няма изключения от това правило.

— Длъжен съм да ти обърна внимание, че тя изобщо не е такава, каквато ми я беше описал.

— Не позволявай на ангелското изражение на лицето й да те въведе в заблуждение.

Дарси поиска да му обясни, че не външността й го впечатли. Притежаваше уникална природна дарба, което не бе споделял досега с никого, дори с Дру. Умението му го плашеше, можеше да хване някого за ръката и да проникне в душата му. Ставаше му ясно и най-съкровеното, като например страхът, гневът… или откровеността. Реши да смени темата.

— Ще ми кажеш ли защо я наричат с три различни имена?

Дру сви рамене, изглеждаше объркан.

— Причината е може би амнезия. Тя твърди, че била паднала и си била ударила главата.

— По моему не звучи правдоподобно.

— Склонен съм да се съглася, че си е загубила паметта, но тя очаква да приема, че в същото време е и друга личност. Последното прилича на истина, тъй като от съзнанието й действително са изтрити всички спомени.

— Прости и забрави. Доколкото схващам, не си склонен да я приемеш по новому?

— Не мога. Дарс, не знаеш на какво е способна Моник. Тя е като змия в пазва.

Не беше така. Дарси беше успял да разбере всичко, което ръката й му каза. Дарбата му досега не го беше подвеждала никога — нито във военно, нито в мирно време.

Още от самото начало усети благия характер на жената, след това я бе докоснал и се бе уверил, че не е способна да извърши зло. Искрено обичаше Дру и децата, това го прочете и в очите й.

Прецени, че няма да успее да убеди приятеля си в противното. Дру трябваше да го открие сам.

Дарси не поднови разговора в същата посока и го придружи мълчаливо към полето. Чудеше се дали Дру несъзнателно се насочва натам или вътрешният му зов беше по-силен и не можеше да го преодолее.

Най-вероятно — и двете. Дру се разкъсваше от желанието да прекарат времето заедно, но работата явно го подтикваше към действие.

— Забелязвам, че Ривърз Едж изживява тежки времена — каза меко Дарси. — Ако се нуждаеш от заем…

— Не, благодаря ти, но искам да се справя сам. — Беше горд до саможертва.

— Знаеш ли, имам излишни пари. За какво са приятелите, ако не за да те измъкват от затруднено положение от време на време? Само един малък заем, Дру. Сигурно не желаеш имението да западне пред очите ти.