Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 94

Спомни си, че върна синята копринена рокля, и сякаш я обляха със студена вода. Не смееше да я поиска отново, беше съвсем в стила на Моник да й заеме роклята, а след това да разправя на Дарси колко труд била положила Аби, за да се направи красива за него. Полека-лека Моник щеше да обере каймака, докато Аби щеше да й сърба попарата.

Моник имаше обичай да влиза внезапно в стаята и да събира погледите на мъжете с богатата си премяна и диамантите, красива и изискана дори в подробностите. Не, Аби нямаше никакъв шанс да се сравнява някога с нея.

Аби стисна очи и опита да прогони от съзнанието си как Дарси се наведе, за да целуне ръката на снаха й. „Тя е Ники“ — каза си тя и сключи пръсти зад гърба си.

Но какво трябваше да направи, ако беше предишната Моник?

Дарси О’Брайън последва Дру навън и погледна с умиление бялата сграда под дъбовете. За пръв път посети това имение, когато беше петнадесетгодишен. Тогава си помисли, че да живее в гарсониерата е някакво наказание, но се подчини на повелята на родителите си и въпреки предварителните си представи установи, че всъщност е получил така лелеяната свобода. Ах, какви спомени го свързваха с Дру от далечното минало.

— Мисля, че ще харесаш старата си квартира. — Дру се усмихна, отвори една врата и отправи покана с жест към стаята със съвсем ергенска обстановка.

Дарси нахвърля пътните си чанти вътре и си напомни да попита за Моник. През войната по време на прекараните заедно безсънни нощи Дру не спираше да я ругае и положително не беше показал по-голяма любов към нея, като се бе върнал вкъщи.

Дарси преодоля любопитството си, колкото и голямо да бе то, и реши да изчака удобен момент, когато Дру е в настроение да говори на тази тема.

— Ти в съседната стая ли си — попита вместо това, — както в доброто старо време?

Дру поклати глава и се усмихна унило.

— Напоследък спя в къщата.

— А, разбирам — женитбата.

— Не, искам да бъда близо до децата. — Усмивката му изчезна и лицето му стана толкова мрачно, че Дарси не можа да се сдържи да не полюбопитства.

— Нека пообиколим — предложи той с надеждата, че при разходката Дру може да си развърже езика.

Дру хвърли бърз поглед към джобния си часовник и сви рамене.

— Както искаш. Всяка разходка е полезна за мен. Дарси се усъмни — досега не беше виждал приятеля си в по-добро физическо състояние.

— Надявам се, че не злоупотребявам с гостоприемството ти, но просто не можеш да си представиш колко исках да се върна отново тук. Толкова отдавна не бях посещавал Ривърз Едж. Мисля, че това място ми липсваше не по-малко, отколкото и на теб.

— М-да, всъщност има някои изменения, Дарс.

Дарси не отговори. Бяха настъпили промени, и то най-вече с приятеля му. Предишният Дру се смееше и шегуваше непрестанно, а днешният едва процеждаше подобие на усмивка. Дру зарея поглед в далечината, издаваше вътрешно неспокойство, заетост, сякаш по-скоро трябваше да се намира другаде. Дарси проследи погледа му към полузасятите поля и се досети, че грижата му е свързана с работата.

— Не е нужно да ме забавляваш — промълви той, — зная, че имаш много неща за вършене.