Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 93

Моника сведе поглед към нея и си спомни какво се случи снощи, когато пренебрегна молбата й.

— Мъничето е права — обърна се тя към мъжете. — Трябваше да започнем преди няколко часа. Ще ни извинете ли, джентълмени?

Обърна се рязко и се блъсна във ведрото със сапунена вода. То остана изправено, но четката, с която търкаше, полетя ниско над пода.

— Какво е това?

Нервираният тон на Дру почти я отказа да си отвори устата.

— Лъсках пода — озъби се тя и премести приспособленията за чистене до стената. — Нямах намерение да оставям бъркотия, но не очаквах гости.

Дарси пристъпи напред, взе ведрото от ръцете й и го остави настрани.

— Вървете с Елизабет, мисис Самнър. Както вече казах, не се считам за гост и ще се радвам, ако и ти направиш същото. Предпочитам да мислиш за мен като за приятел.

Взе ръката й, в очите му имаше разбиране и съчувствие. Не флиртуваше с нея, изглеждаше като че ли я изучаваше.

— Да тръгваме да те настаня, Дарс. — Дру внезапно се изправи зад него. — Това ли е багажът ти?

Дарси слабо кимна, погледът му не се откъсваше от лицето й.

— Надявам се, че скоро ще се срещнем, Моника. — Наведе се ниско, за да целуне ръката й. — Нямам търпение да чуя и твоята версия.

Елизабет я дръпна отново и я повлече след себе си. Дру се навъси след нея, Мъничето не изглеждаше по-щастлива, но тя не можа да сдържи усмивката си.

Дарси я бе нарекъл Моника и Дру не го поправи.

Дарси О’Брайън! Аби се облегна на рамката на вратата, сърцето й биеше силно. Пристигна след толкова време — по-важен за нея от всичко друго и двойно по-красив.

Не трябваше да допуска да я види в такова състояние.

Плъзна поглед по роклята си с оръфан край към избелелите жълти връзки на полата си, посипани с брашно. Дотук траяха надеждите й, че Дарси ще я обикне отчаяно от пръв поглед. Той беше гулял с най-красивите и недостъпни дами от Ню Йорк. Как можеше да се надява да стане жената на неговите мечти, когато в действителност изглеждаше по-зле и от домашна прислужница?

Особено щом снаха й се бе докопала до него първа. Аби се опита да потисне чувството на завист. Беше дребнаво и под достойнството й, освен това не беше справедливо по отношение на Дарси. Ако Ники беше Моник, той щеше да прозре това за миг, тъй като беше най-земният, най-честният и най-внимателният мъж, когото Аби познаваше през живота си.

Когато преди идваше на посещение, тя беше твърде млада, за да може да скрие възхищението си от него, но той нито веднъж не й се присмя. Дори когато му пелтечеше глупости и се въртеше около него непохватно като малка кобилка, никога не я отпъди. Жените го преследваха не по-малко от Дру, но за разлика от брат й винаги намираше време да отговори на безкрайните й въпроси и да й се усмихне. С Моник, или без нея, миналото си оставаше минало.

Освен това Аби беше вече зряла жена и познаваше Дарси по-добре от Моник. Беше му приготвяла любимите му ястия за вечеря, супа от бамя и малинов пирог, сервирала му бе в китайския сервиз с излъсканите сребърни прибори. А ако се облечеше добре, хващаше око…