Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 92

— Само веднъж, и то — чрез измама. Извика ми, че Мери-Лу Джаксън тича след мен и аз направих глупостта да се обърна, за да видя.

— И защо не! Жените винаги са тичали след теб.

Горд, Дру поклати утвърдително глава, а Моника го погледна с възхищение. „Значи така — можел и да се усмихва.“ Изпита прилив на обич, пожела да застане близо до него и да се включи в непринудения дружески разговор. Само ако познаваше Дру преди войната, преди Моник да му бе съсипала живота.

Дру се отдръпна и огледа приятеля си от главата до петите.

— Страхотно е, че се видяхме. Какво те носи по тези краища. Военни задължения?

— Инспекция в Ню Орлийнз. Не можех да бия път чак до Луизиана и да не намина. Надявам се, спомняш си, че ми дължиш от онова пивко отлежало, с което е известен Югът.

— Останало ми е още малко от бърбъна на баща ми, но няма да можем да се забавляваме така, както преди. Може би беше по-добре да ме предупредиш, че ще дойдеш.

— Узнах за заминаването си късно снощи. — Дарси замълча и огледа хола — трудно можеше да се направи сравнение между окаяния вид на помещението и спомена му от предишното посещение. — Не го взимай навътре, Дру. Заедно воювахме — знаеш, че не съм претенциозен. Достатъчни са ми легло и стая, а ако ме почерпиш с бърбън — няма да ти откажа.

— Пристига Аби! — извика Елизабет и се втурна в хола. Спря се пред Дру и по лицето й се изписа облекчение от присъствието му.

— Уау! — Дру я вдигна на ръце и я залюля. — Спри за минутка, искам да се запознаеш с някого. Дарси, това малко дяволче е племенницата ми Елизабет.

— Вече се запознахме. — Дарси кимна към Моника. Дру проследи погледа му, усмивката му угасна и той се намръщи.

— Разбирам. Значи се видяхте с жена ми Моник?

— Моник ли? — Дарси местеше поглед учудено от единия към другия. — Не каза ли Моника?

Тя погледна умоляващо Дру с плахата надежда, че ще прояви поне малко от същата нежност, както през нощта, но не позна.

— Казвам се Моника — обърна се към Дарси, въпреки че думите бяха предназначени за Дру.

Дарси трепна с устни, погледът му заскача към тях като топче от пинг-понг.

— В такъв случай, ако не ви обижда въпросът ми, коя е Ники?

— Ето тя — отвърна му Елизабет раздразнено и посочи към Моника. — Запушалки ли имаш в ушите?

— Дръж се прилично — напъти я остро Дру и я пусна на земята. — Така ли Самнърови говорят с гостите си?

Мъничето прехапа устни и поклати глава. Тъй като чичо й продължи да я гледа строго, тя скръсти ръце на гърдите си и изпелтечи някакво извинение. Дарси махна с ръка.

— Първо, идвал съм тук доста често, за да ме наричате гост, и второ, тя бе права. Явно не съм слушал достатъчно добре, иначе щях да знам защо всеки назовава жена ти с различно име.

— Това е дълга история, ще ти обясня по-късно.

Моника не повярва на обещанието му.

— Историята е дълга — добави тя, — но версията на Дру би се различавала значително от моята.

Дарси трепна с устни още веднъж.

— В такъв случай очаквам да чуя и двете.

— Ники не може да разговаря с теб — Елизабет дръпна Моника за полата. — Хайде, трябва да започваме урока си.