Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 91

Моника наклони глава настрана от учудване.

— Мислех, че двамата с Дру сте служили в армията на Съединените щати.

— Така беше. Но Робърт направи друг избор. Дру се записа във войската, за да избегне… — направи пауза и хвърли бърз поглед към Елизабет — … известни трудности у дома си много преди да избухне войната. А когато това стана, Робърт очакваше от него да дезертира и да се присъедини към Конфедерацията, но Дру счете, че вече е бил обвързан с клетвата си за вярност. Стана враг в очите на Робърт и беше нежелан тук, а също — и аз.

„Бедният Дру“ — помисли си Моника. Вече познаваше Дру достатъчно добре и си представи какво означаваше за него да бъде прокуден от дома. Телевизията я бе убедила колко грозна можеше да бъде войната, но за човек като Дру, изтръгнат от корена си, тя сигурно е била истински ад.

А причината му да постъпи в армията, „трудностите у дома му“ сигурно са имали нещо общо с Моник.

— Освен това — продължи Дарси и засили черните краски — се съмнявам, че снаха му е помогнала с нещо. От Дру разбрах, че Моник непрекъснато се стремяла да създава конфликти. Не си ли я срещала още?

„По-добре е да му кажа“ — помисли си Моника. Рано или късно някой ще я нарече Моник, след което тя щеше да се прости завинаги с милата му усмивка. Дори щеше да бъде въпрос на късмет Дарси О’Брайън да я заговори отново.

Усмихваше му се, докато обмисляше как да му обясни, и съзря намръщеното лице на Мъничето.

— Ники няма да дойде с теб — извика момичето съвсем неочаквано. — Тя и чичо Дру са женени.

Дарси разроши косичката й.

— Чичо ти Дру е щастливец.

Мъничето се дръпна.

— Ще остане с нас, сега тя е мама.

Моника схвана, че момичето може би се почувства застрашено. Всеки път, когато майка им се бе усмихвала на някой красив мъж, децата биваха изоставяни… или заключвани в гардероба. Стисна успокояващо раменцата на Мъничето и я подбутна към кухнята.

— Иди кажи на Аби, че ни е дошъл гост. — Почувства мълчаливата й съпротива и добави: — Побързай, трябва да започваме урока, а освен това ще трябва да украсим и клетката на крал Артур.

Елизабет хвърли последен подозрителен поглед към Дарси и изтича към задната врата:

— Извинявай, ако ти се е сторило грубо, но е имала тежки преживявания — също както и другите деца.

— Те са истинско предизвикателство — трите, а и Аби, разбира се. — Той се усмихна, чертите на лицето му се смекчиха. — Последния път, когато видях Аби, тя беше на възрастта на Елизабет, но предполагам, че днес е станала красива млада дама.

Преди Моника да успее да му обясни, че Аби е надминала очакванията му, Дру тресна вратата, прекрачи и сграбчи в мечешка прегръдка приятеля си.

— Дарси, стари дяволе! Значи си бил ти. Видях някакъв да атакува откъм Ривър Роуд и си помислих: „Само един може да язди така лошо“.

Дарси отвърна на прегръдката със същия ентусиазъм.

— Ти ли ще ми кажеш! Колко пъти само съм те свалял от коня на двубоите ни!