Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 89

Огнището ни е долу, в мазето, горим въглища и убедих Робърт да поръча една от онези особени лети железни кухненски печки от Европа. Не проявявам ни най-малък интерес към готвенето, но ги има в много малко къщи, а там, където ги има, ми казаха, че има начин да се използва топлината им така, че да загрява вода, която по тръби да се изпрати до всички стаи. Представете си да имате гореща вода винаги когато пожелаете. Предполагам, че бих прекарала половината от деня, излежавайки се в някое ведро.

Засега накарах робите да изкопаят изкуствено езеро зад новия пристан и да го напълнят с вода от реката. Късно през лятото комарите са непоносими, но сега, в края на пролетта, късно през нощта често излизам дотам чисто гола. Докато плувам в галещите ме като кадифе води, мечтая за Дру и… чакам.

Днес усетих, че Робърт възнамерява да скрие нещо от мен, и се промъкнах тайно в кабинета му. Върху писалището му намерих затворено писмо, което възнамеряваше да пусне на следващия ден.

Отворих го на пара, прочетох го бегло и едва сдържах възбудата си, когато разбрах, че Дру му е бил писал и го е помолил да му позволи да се върне вкъщи за последен път преди войната.

Моят съпруг му отказваше от магарешки инат. „Нито един войник на Съединените щати няма да стъпи на земята на Самнърови“ — се бе заклел Робърт в писмото си. Понякога мъжете действително се държаха като мулета.

Този път обаче арогантността на Робърт подпомага моя замисъл. Нямаше да позволи на Дру да си дойде у дома, отказа да го срещне и в града, следователно ми го поднася на тепсия.

Написах друго писмо, като имитирах почерка на съпруга си, и го запечатах със семейния печат. Истинското послание на Робърт щеше да изчезне и той нямаше да узнае, че брат му ще дойде за среща в Ню Орлийнз.

А като пристигне Дру, ще види, че го чакам аз.

Моника лъскаше протрития дъбов под в опита си да му върне първоначалния вид и полагаше усилия да не се разсейва с мисли за случилото се през изминалата нощ. Мъничето пазеше леглото, а момчетата ковяха клетка, затова трябваше да си намери някакво занимание — особено след като Аби настоя да не й помага в кухнята тази сутрин.

Приседна на пети и огледа за резултата от свършената работа. Дъските блестяха и внасяха топлина и уют много повече, отколкото мраморните плочки на Джудит.

Усмихна се, но не заради задоволството от постигнатото, а от спомена за Дру, който я покри с мрежата против комари. „Би ли го направил — запита се тя, — ако знаеше, че съм будна?“

Не, нямаше намерение да мисли за това или пък за него, а още по-малко — за начина, по който я целуна. В противен случай щеше да започне да си въобразява, че той щеше да й се усмихва всеки път, когато се срещнеха. Тази надежда беше колкото глупава, толкова и безплодна.

Несъзнателно вдигна ръка към устните си и прокара пръсти по меката им плът. Странно как думите на Дру й казваха едно, а тялото му — друго. Ако я мразеше, как беше възможно да я целува толкова нежно и всеотдайно? И да разгаря в нея желанието за още?