Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 9

— … умра? — закиска се Джудит. — Но именно това е причината да ти го дам. Да се предава на по-младите е обичай на нашето семейство. Нали не искаш да нарушиш традицията?

— Не, разбира се. — Беше съвсем объркана. Джордж Самнър й го беше подарил като годежен пръстен, следователно беше наследство на семейството на Дерек, а не на нейното. — Но… има много време, за да се грижиш на кого да го предадеш.

— Много време? — Джудит щеше да експлодира. — Споделила ли си превъзходното си мнение с моите лекари?

Моника се присви. Ракът би бил тежко изпитание за всеки, но за Джудит, свикнала отдавна на жалко, безпомощно съществувание поради приковаващата я болест, той бе истински кошмар.

— Когато му дойде времето, ще сложа твоя пръстен — обеща тя, но добави наум, че не би го направила независимо от задълженията си. — Но точно сега ми изглежда толкова… отблъскващ.

Джудит я погледна дълго и укорително, преди да върне пръстена на кокалестия си пръст.

— Добре, нека бъде по твоему — каза тя изморено и затвори очи.

Моника я обхвана разяждащо чувство за вина, тъй като още веднъж не бе подкрепила морално леля си, но точно когато стомахът й се обади, Джудит смени темата.

— Време е да си поговорим за бъдещето — каза внезапно тя.

— Вече имам своите планове и ги споделих с теб. — Моника се наежи. — Положих много усилия да получа висше образование. Държа на работата си и нямам намерение да се откажа от нея.

— Разбира се, че си работила много — каза Джудит с усмивка, потупвайки я по ръката. — Но ми кажи откровено, прави ли те щастлива грижата за чуждите хлапета? Никога ли не си се събуждала сутрин с желание да имаш свои деца?

„Какво цели?“ — помисли си Моника и отмести смутен и пълен със съмнения поглед. Никога не успяваше да скрие мислите си, също както и в момента.

Джудит продължи с мек и ласкав тон:

— Познавам те добре, момичето ми. Зная, че би дала всичко на света, за да притежаваш Ривърз Едж. Погледни ме в очите и ми кажи, че не е вярно.

— Какво искаш да кажеш? — Моника я погледна хипнотизирана.

Джудит се засмя, лицето й сияеше. Домогваше се до нещо, а Ривърз Едж беше примамката, с която щеше да улови Моника на въдицата си.

— Знаеш, че мога да ти завещая цялото имение.

— Ами Дерек? — Моника трудно си поемаше дъх и несъзнателно мислеше на глас. — Ще бъде ли съгласен?

— Предполагам, че да. — Джудит тържествуваше. — Особено ако стане твой съпруг.

— Мой какво?

— Съпруг. Баща на всички хлапета, които ти така много желаеш. Виждаш ли, сбъдват се всичките ти мечти!

Моника я прониза студена искра на унижение:

— Ти си го купила за мен, така ли?

— Недей да театралничиш. На Дерек не винаги му щрака пипето, но все пак е достатъчно умен, за да разбере преимуществата на такова съдружие.

— Не желая да бъда част от сделка, нито пък да встъпвам в „съдружие“ по твой каприз.

— Каприз ли? — Джудит я сграбчи за ръката и я стисна силно. — През живота си работих като черен дявол, за да не позволя на Дерек да превърне това място в някакъв провинциален клуб и игрище за голф. Сигурна съм, че ти би се борила със зъби и нокти, за да запазиш Ривърз Едж за мен.