Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 11

Дъхът на Моника секна, когато той се наведе и я целуна. Въпреки че лелееше за този миг от толкова отдавна, в нея нищо не трепна — нито пламенна страст, нито безумна жажда за още. „Може би е от шока, който преживях — мислеше си тя безрадостно. — Събитията се развиха толкова бързо.“ Усмивката му й вдъхна увереност.

— Ще бъдем славна двойка, братовчедке. Повярвай ми, голямото все още предстои.

— Ммм… да. — Сякаш някой друг отговори вместо нея. Защо се колебаеше? Не беше ли това всичко, което искаше от живота? — Предполагам. Искам да кажа „да“. Разбира се, че ще се омъжа за теб.

Той се наведе и я целуна отново с нежност, която я разчувства.

— Ще уведомя Джудит — й каза, вдигайки глава. — Искам да знае, че си ме направила най-щастливия мъж на света.

„Славна двойка? Най-щастливият на света?“ — наблюдавайки го как влиза в стаята, тя се чудеше кога Дерек бе започнал да говори с клишета. Стомахът й се обади отново. Те прибързваха, но защо? Наистина, леля й бе болна, но волята й изглеждаше желязна, както винаги. Ако болестта можеше да бъде победена, Джудит щеше да го направи. Нуждаеха се от време, от много време — за да се оправи Джудит и за да се опознаят по-добре с Дерек. Когато той излезеше, щеше да му го каже.

Засмяна, сякаш от раменете й бе паднал огромен товар, Моника се обърна към стълбите. В този момент вратата зад нея се отвори с трясък.

— Бързо, извикай лекаря — изкрещя Дерек. — Джудит умира!

— Извинявай, че ти се обаждам толкова късно, Джералин. — Моника стискаше разсеяно телефона. Продължаваше да мисли за леля си, която агонизираше в спалнята на горния етаж. Джудит не почина от пристъпа преди няколко дена, но оттогава получи още няколко, които влошиха състоянието й до такава степен, че лекарите се съмняваха, че ще издържи до края на седмицата. — Зная, че ти казах, че сватбата ще бъде в събота — продължи Моника, — но се наложи да променим датата. Можеш ли да дойдеш утре?

Стонът, който чу, бе достатъчно красноречив отговор, но тя и без това знаеше, че най-добрата й приятелка нямаше да дойде. Всеки учител можеше да се откъсне от занятията си само ако бъдеше предупреден много преди това. В противен случай нарушаваше учебните планове, незавършените лекции го приковаваха към катедрата, да не говорим за непосилните цени на самолетните билети. Въпреки това й се помоли пак:

— Ще уредя престоя ти и ще ти платя билета. Искам да си до мене, Джер. Няма да е същото без теб.

— Знаеш, че бих пожертвала всичко, за да стана твоя шаферка — Джералин се поколеба, не знаеше как да възрази, усещайки безсъмнената паника на приятелката си, — но в продължение на няколко месеца подготвях пиесата за Великден — не мога да напусна децата точно сега. И защо утре, какво пречи да е в събота?