Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 10

— За теб ли?

— За спомена за мен. — Джудит отмести поглед, гласът й беше тих и далечен. — Не те моля за твърде много, нали? — Гърлото на Моника се сви при мисълта, че в най-скоро време леля й ще се превърне само в… спомен. Джудит продължи: — Освен това, какво значение има останалото, ако получиш всичко, за което си мечтала — тази къща, съпруг, деца — семейство. Твоята проклета работа дали струва колкото всичко това?

Моника отмаля. Учителското й място в едно частно училище не беше идеално. Но ако се откажеше от него и кажеше „да“ на бляскавото бъдеще, което Джудит й предлагаше, нямаше ли да изглежда поне малко като продаване на душата й? Тъй като любовта бе последното, което трябваше да очаква от женитбата. Направи грешката да повтори това на глас, но Джудит бе предвидила мисълта й и вече се смееше.

— Как можа да станеш на двадесет и четири години и да си останеш все така наивна? Любовта няма нищо общо с брака! Само изтъркаляй своя избраник няколко пъти по-продължително в сламата и той ще се залепи за теб. В действителност ти не се нуждаеш от повече.

Ако леля й имаше и най-бегла представа за сексуалните й фантазии относно Дерек! Моника бавно се изчерви. Сърцето й спря да тупка, като си представи как се приближава до красивото му лице с подкосяващата краката й усмивка.

— Сватбената церемония ще се състои в събота. — Джудит не й остави време да размисли. — Искам да те видя като невеста, преди да… — поколеба се, сякаш трудно намираше думите, — … преди да премина в отвъдното. Вече поканих отец Доринг да дойде в шест часа.

— Но аз още не съм казала „да“.

— Ще се съгласиш. — Отпусна се рязко на възглавницата и въздъхна със затворени очи, сякаш усилието да ги държи отворени я бе изчерпало. — Остави ме сега — прошепна тя, без да и даде възможност за какъвто и да било спор. — Нуждая се от почивка.

Моника се измъкна тихо от стаята. „Ще се съгласиш“ — още ехтеше в съзнанието и. Опита се да се концентрира върху живота си в Ню Йорк и своите приятелки и студенти, но Дерек се появи в коридора точно когато отвори вратата. Усмихна й се само веднъж и Моника веднага се предаде вътрешно: Започна да затваря много бавно вратата след себе си с надежда, че междувременно ще се успокои, но Дерек я обърна с лице към него.

— Не ме дръж в неведение — изпиваше я той с очи. — Кажи ми, че си казала „да“ и че скоро ще бъдеш моя жена. — Звучеше чудесно и скоро можеше да бъде истина.

— Вярно ли е — чу гласа си тя, — че наистина искаш да се ожениш за мен?

— Глупаво момиче, за кого смяташ, че си мислех през последната година? — Той се засмя и прокара нежно пръст по бузата й. — Не пиша писма на случайни познати, знаеш това.

— Но ти никога… — В двете писма, които бе получила, нямаше и намек за това. — Джудит ме попита първа.

— Тя ми каза да изчакам. — Отпусна ръка и отвърна поглед. — Предупреди ме, че ти не би повярвала в моите чувства и че би смятала, че искам само имението. — Тя се изчерви — Ах, братовчедке, трябва да знаеш, че не давам пет пари за това място. Обикнах те много преди да узная, че Джудит е на смъртен одър. Колко съм глупав, исках да внеса яснота в отношенията ни, но когато тя се разболя и реши да те омъжи на всяка цена, разбрах, че не мога да си позволя да чакам повече. — Той протегна ръце и когато тя ги хвана, я придърпа към себе си. — Никога не съм успявал да се изразя добре с думи. Може би просто трябва да демонстрирам чувствата си.