Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 85

Моника бе обхваната от онази емоция, от която й се свиваше гърлото.

— Ако искаш да знаеш истината — каза тя прехрипнало, — това, че дойдох тук, е най-доброто нещо, което ми се е случвало в живота.

— Тогава нали няма да ни напуснеш? Няма да направиш така, че Андрю и Елизабет да те обикнат, а след това да ги изоставиш?

— За нищо на света! — Сви молитвено пръсти и се прекръсти, нищо не може да я накара да отстъпи от обещанието си.

— Добре тогава. — Той се търкулна настрана. Беше узнал каквото го вълнуваше, и се приготви да спи.

Моника не можа да откъсне поглед от него. Толкова силно й се прииска да го прегърне, че чак ръцете я засърбяха. Да, не се лъжеше, Стивън току-що й беше казал, че също желаеше тя да остане.

Прегръдките можеха да почакат. Може би много скоро щеше да й позволи и да го завие с одеялото.

Обхваната от възбуда, тя се обърна да вземе свещта, но когато стигна вратата, видя, че Дру бе препречил пътя.

Дру също беше чул стенанията на Андрю и бе пристигнал в стаята му точно когато Моник го прегръщаше. Понечи да я спре, но тогава Стивън изникна до нея. Представляваха мила картинка — майка с двамата й сина. Безкрайното удивление го закова на място.

Разговорът й със Стивън беше не по-малко учудващ. Дру подслуша и почти й повярва, че под красивата външност се крие съвсем друг човек. Моник никога не проявяваше нежност или прочувственост към нуждите на момчетата. Чужденката се извърна бавно и грациозно да вземе свещта си и му се стори, че излъчва мистична светлина. Всяко нейно движение съдържаше толкова нереална отсянка, че му се стори, че той самият сънува.

След това тя се обърна и почти се сблъска с него и той усети стройното й, привлекателно тяло под тънката нощница. Това беше в стила на Моник и той трябваше да устои на чара й.

Тръгна към хола и й направи знак да го последва, не искаше да безпокои Стивън.

— Няма да стане — прошепна й, щом дойде при него. — Не зная какво искаш от мен този път, но няма да ти позволя да използваш децата, за да го постигнеш.

Тя примигна объркана. Дру не се даде да го измамят.

— Каквото и да желаеш, преговаряй с мен.

— Исках да успокоя Андрю, сънуваше лоши сънища. По дяволите, тя се домогваше до него — с благите си думи и сантименталните си очи. Когато я гледаше, се чувстваше като животно или безжалостен ловец, отнемащ живота на беззащитна сърна.

— Извинявай, ако намирам преструвката ти на майка-утешителка за трудна за вярване, но Андрю нямаше да има кошмари, ако ти не ги беше причинила.

Остана втрещен от това, че очите й се напълниха със сълзи и цели потоци се изляха по бузите й.

— Можеш да ме смяташ за каквато искаш — му каза с неочаквана страст, — но аз никога през живота си не бих затворила дете в гардероб.

Свещта затрепери в ръцете й и тя я сложи на пода. „Това е само актьорска игра“ — опита се да си внуши той, но тя закри очите си с ръце и се обърна, за да не я гледа. Беше се вторачил в нея малко озадачен, тъй като не бе в стила на Моник да плаче за каквото и да било на света.