Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 83

След като приготви импровизираното си легло, се вслуша в равномерното дишане на детето и се успокои. Беше й трудно да обясни, дори и на Аби, колко много я беше разстроил нещастният случай. Ако се бе случило нещо лошо с Мъничето, Моника никога нямаше да си прости. Ако се бе вслушала в молбите на детето, ако я беше наглеждала…

Погледна пак към малката, удобно завита и предпазена от мрежата против насекоми. Мъничето продължаваше да спи, явно по-малко обезпокоена от случилото се в сравнение с Моника. Боже, обичаше това малко момиче толкова пламенно, че гърлото й болезнено се свиваше само като я погледнеше. Искаше да я разглези съвсем, да й купи всички глупави играчки, които душата й пожелаеше, да я наоблече в сатенени и копринени роклички.

„Извадих голям късмет“ — помисли си тя. Беше хвърлила едно око на счетоводните книги на Дру и се увери, че нямат излишни дори десет цента.

Освен ако, разбира се, не намереше съкровището на Моник.

Усмихна се. Узна с облекчение, че жената не беше откраднала скъпоценните камъни, въпреки че може би направи грешка, че попита Аби за повече информация. От честите й посещения през целия ден изглеждаше като че ли нещата се бяха върнали там, откъдето бяха започнали.

Може би трябваше да й обясни, че скъпоценните камъни не бяха за нея самата, Аби може би щеше да приеме, че би искала да ги предаде на Дру. Болеше я, че Аби се съмняваше в нея, но беше безсмислено да протестира. Моника трябваше сама да намери бижутата и да остави делата й да говорят вместо думите й.

Чу тих хленч и изпусна възглавницата. Погледна към Мъничето, но детето спеше с ведро лице, както досега. Моника се зачуди, наклони глава и се ослуша. След малко чу и втори подобен звук.

Взе свещта и премина в хола, разбра, че шумът идва от стаята на момчетата. Бедният Андрю, може би сънуваше кошмари!

Тя побърза към детската стая и видя момчето да вършее с ръцете си и да се гърчи в кревата. Вътрешните демони бяха отпечатали по-свирепо изражение на лицето му, отколкото миналия път, когато успя да го успокои. Поколеба се, имаше малък опит в случаите на кошмари. Веднъж беше чула, че е опасно да се будят сомнамбули, дали същото се отнасяше и за сънуващите лоши сънища?

Не издържа на картината на очевидната му уплаха и реши да го събуди, независимо от последиците. Постави свещта на стойката до вратата и седна на леглото му. Вдигна момчето и го прегърна силно.

— Ш-ш, Андрю, няма нищо — прошепна му тя, като го галеше по косата. — Аз съм тук и няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

— Ники? — попита той сънено. Спря да размахва ръце, но остана вдървен. — Намери ли ми жабата?

Тя погледна към клетката и дори очакваше да види, че капакът е отворен, но всичко беше наред.