Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 86

— Веднъж леля Джудит ме затвори в гардероба, когато бях на негова възраст — каза тя с пресекващ глас. — Зная какво означава да загубиш всичко — светлина, звук, въздух, доверие. Възрастните трябва да те защитават. Щом един път си разбрал, че те не го правят, а дори те нараняват, тогава твърде малко остава от детството.

За кратко време му се привидя, че тя е не по-възрастна от момчетата и по-безпомощна пред заобикалящия я свят. Несъзнателно я притегли в прегръдката си. Усети я да трепери от нещастието й и в този момент тя престана да бъде Моник.

Притисна я към себе си, тя го погледна нежно с насълзени очи, в които трепкаше светлината на свещта, и сърцето му се преобърна. В душата му се разместиха скрити пластове и в него пламна желанието.

Възбуждаше се все повече от близостта на телата им, от това колко малко нощницата й прикриваше формите и топлината й. Искаше да плъзне ръце нагоре и надолу по всяка извивка, и когато извикваше в паметта си причините, поради които не трябва да прави това, ръцете й се обвиха около врата му и го приближиха още повече.

Погледна в очите й и се убеди, че не той предлага утешение. Беше свръх силите му да издържи на сладката й, нежна топлина.

Притегли главата й с ръце и я целуна по челото. Докосна треперещите й устни и те се отвориха, сякаш отдавна го очакваха. В него избухна любовта и го възпламени. Трябваше да я обладае, желаеше тази жена повече от всичко друго на света.

Загуби контрол над разсъдъка си, ръцете му обхванаха нетърпеливото й тяло сякаш от само себе си. Дръпна нощницата й, за да почувства горещата й, изгаряща от желание плът. Ръцете му се плъзнаха и покриха гърдите й. Тя изстена и звукът се задави в гърлото й, тъй като устните му се впиха в нейните.

Искаше да я погълне цялата, да я целува, докато умреше, но най-напред желаеше да се наслади на възбудените й набъбнали гърди. Размачка меките купчини с ръце, вкусвайки с наслада пълнотата им, и прокара палец по втвърдяващите се зърна.

Една малка, останала разумна част от съзнанието му схвана, че следващото изохкване не дойде от устните й, но не можа да спре целувката си — поне докато не се чу „Ники?“ от стаята на момчетата.

Оттегли се от устата й, но толкова бавно, че изглеждаше, че устните им са залепнали до последния възможен момент. Сведе поглед към тялото й, забеляза смущението й и скъта спомена дълбоко в подсъзнанието си.

— Андрю — прошепна тя и развали магията между тях. Разделиха се също като кукли, чиито конци бяха дръпнати. Тя заоправя дрехите си, а той стоеше неподвижно и се чувстваше като последния глупак.

Мили Боже, какво беше направил пак?

Тя се пресегна за свещта, треперейки дори повече от преди, и прекоси стаята. Вглъбен, той не осъзна веднага, че тя смяташе да отиде при племенниците му.

— Аз ще отида — каза рязко той и й прегради пътя.

Моника вдигна поглед и го погледна наскърбена.

Дру се почувства така, сякаш й бе зашлевил шамар. За негова изненада тя не оспори желанието му, просто се обърна и забърза надолу към хола.