Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 75

„Нужна е повече светлина — помисли тя и прекоси стаята. — Ще се разхубави, ако се сложат цветя, а също и една-две вази от двете страни на книгите. — Дръпна пердетата и слънчевите лъчи нахлуха, по тесния лъч заиграха прашинки. — Няма да е лошо, ако почистя по-усърдно.“

Доближи лавиците и обходи с поглед заглавията. Отмина томчетата по земеделие и потърси нещо по-подходящо за момче. Колко добре би било, ако намереше „Том Сойър“, но може би авторът й Семюъл Клемънс току-що бе започнал кариерата си на писател.

Откри събрани произведения на Дикенс. Пресегна се за „Оливър Туист“, но зърна по-романтичната „Приказка за два града“. Взе я с усмивка и реши, че е най-подходящата книга за момче като Стивън.

Обърна се да си ходи, но забеляза още книги, разтворени върху писалището. Счетоводните книги на Дру! Приближи с любопитство и надзърна. Беше й се наложило да работи и като счетоводителка, докато се бореше да се освободи от финансовото опекунство на Джудит. Усмихна се на разхвърляността на записките на Дру.

Очевидно не се беше шегувал, когато все повтаряше, че няма време или пари за губене. Колкото повече се задълбочаваше, толкова по-сериозна ставаше.

— Какво правиш в кабинета ми?

Дру стоеше на прага, острият му тон я стресна и тя за малко щеше да изпусне книгата.

— Знаеш ли как ме изплаши, щеше да ми изкараш ангелите! — направи му нервна забележка тя, притискайки томчето.

Не можа да види изражението на лицето му, защото беше затъмнено от резките сенки, но напрежението, с което й заговори, показваше, че не му е до смях. Сякаш излъчваше натрупана енергия, също като хищник, който се готви за скок.

— Дойдох за книга — добави с половин уста, — за Стивън.

— Пак ли?

— Така и не я взех вчера. След като… — Моника се запъна и се изчерви. Дали и той се досещаше докъде можеха да стигнат с подобен разговор? — Тъкмо си мислех, че Стивън се нуждае повече от всякога от някакво развлечение.

— Колко мило от твоя страна. — Гласът му беше пропит със сарказъм. — И колко навреме, като се има предвид, че дъщеря ти лежи в полусъзнание в леглото.

Моника се смрази от страх.

— Но Аби каза, че ще се оправи.

Той сви рамене, но фигурата му остана все така напрегната; Стивън винаги се обръщаше по подобен начин към нея.

— Така е, но истинската майка щеше да провери сама.

— Пожелах и искам. — Моника прехапа устни, тревогата я задави. — Аби ме помоли да изчакам, докато излезеш от стаята. Опасяваше се, че може да се стигне до кавга, а Елизабет може би трудно ще я понесе.

— Отлично се справяш — каза примирено той като че ли повече на себе си. — Успяваш да намериш отговор на всичко.

— А ти винаги намираш в какво да ме обвиниш. Той наведе глава, горчивият й тон го изненада. Но само Бог беше свидетел, че и тя беше не по-малко удивена. Да се застъпи за себе си беше съвсем нова практика.

— Защо по-добре не ми разкажеш какво се случи? — Той се приближи и се закова от другата страна на писалището. — Момчетата казват, че Елизабет е паднала на пристана и ти си се хвърлила да я спасяваш.