Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 73

— Падна на пристана — обади се меланхолично Стивън от прага.

Андрю кимна с глава до него.

— Искаше да се научи да плува и не послуша Ники, когато й извика да спре.

Стивън изглеждаше сдържан и сериозен, същинско копие на Робърт. Дру си спомни как брат му се застъпваше и поемаше върху себе си цялата вина за някоя тяхна пакост.

Стивън сигурно беше син на Робърт, Моник не би запазила такава тайна за себе си. Само си въобразяваше глупости и се впускаше в излишни подробности относно неочакваната прибързана женитба на Робърт. Би въздъхнал с облекчение, ако можеше да научи, че с момчето нямаше нищо повече от фамилна прилика, въпреки че понякога съжаляваше за обратното.

Дру се отърси от мислите си и махна на момчетата да влязат в стаята.

— Нека подредим нещата. Когато казвате „Ники“, имате предвид майка си. Искате да кажете, че тя е искала да спаси сестра ви?

— Тя не е мама — настоя Елизабет.

Стивън се доближи до леглото с гримаса.

— Всъщност, двамата с Андрю приказвахме за нея и стигнахме до заключението, че може би не е нашата майка.

Дру погледна въпросително към Аби, но тя старателно избягна погледа му.

— Ники обича жаби, чичо Дру — намеси се разпалено Андрю. — Знае всичко за тях, дори как да задържи мухите в клетката.

— И се държи добре с Елизабет — допълни Стивън. — Дори по време на уроците й позволява да седне в скута й.

Моник никога не беше правила така и често беше пошляпвала детето, за да не й мачка роклите.

— Мислиш ли, че тя наистина е друг човек? — запита Аби като същинско дете, очаквайки чудо.

И четирите лица се обърнаха едновременно към него, бяха млади и доверчиви, жалки жертви на хитрините на Моник.

— Не ставайте смешни — отряза той, наложи му се да прояви грубост, за да сложи край на наивността им. — Хората не се променят за една нощ.

— Мама е лошата, а не Ники — озъби му се Елизабет и скръсти войнствено ръце на гърдите си. — Не трябваше да й казваш онези подли думи, нарани я.

Наистина ли? А изражението й на засегнатост не беше ли просто маска, прикриваща неудовлетворението й? Тогава защо й трябваше да парадира разголена пред него с мокро, сладострастно тяло, ако не възнамеряваше да го прелъсти? А ако позата й не е била предварително обмислена, то защо не носеше цялото долно бельо, с което обикновено се труфеха жените.

Освен това не му беше за първи път Моник да се прави на безпомощно котенце, а всъщност преследваше единствената цел да го съблазни.

— Този път най-вероятно е било нещастен случай — изказа най-после мнението си той на децата, ала гледаше Аби право в очите. — Трябва да сме много внимателни. Вашата мама е страхотно хитра, когато иска да постигне нещо.

— Тя не е мама — настоя пак Елизабет, — а Ники. Сигурна съм, защото аз пожелах да дойде.

— А дали и тя смята така? Не разбираш ли, че само те използва?

— Дру, стига — произнесе Аби разчленено и му намигна да излезе. След това се обърна и го изчака, явно подканяйки го да я последва.

Дру скръцна със зъби, но последва сестра си в хола.

— Не трябва да им говориш по този начин — каза Аби грубо, — та те са още деца.