Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 76

— Удари си главата и я видях, че не изплува. — Моника потръпна, душевният стрес чак сега я завладя. — Признателна съм на Бога, че бях добра, когато тренирах за спасителка на плаж. Никога не съм и помисляла, че ще бъда толкова благодарна, че познавам ЖСП.

— Кого?

— Не кого, а какво. Това са първите букви на съкращението за животоспасяваща процедура. В действителност, приложих изкуствено диш… — Тя се спря, щом се досети, че той едва ли би се досетил какво означава и този термин. — Когато човек се е намирал дълго време под вода, много често се налага да му помогнеш да започне да диша отново.

Той вдигна вежди недоверчиво.

— Вкарваш въздух през устата на удавника — обясни тя, — като държиш ноздрите му, за да не излиза въздуха през тях, а да влиза в дробовете.

Той трепна, мускулите му се разхлабиха.

— С това ли се занимаваше, когато ви открих?

— Трябваше най-напред да извадя водата от дробовете й, така че току-що бях започнала. Колкото и да ми се искаше да е моя заслугата, признавам, че тя започна да диша сама.

— Защо си толкова сигурна?

— Знам, тъй като Мъничето е много борбена.

— Не, искам да кажа, откъде знаеш за това… ЖСП?

— Казах ти, тренирала съм за спасителка на плаж. — Той я гледаше неразбиращо и тя се сети, че в средата на деветнадесети век нямаше спасители, още повече пък — жени. — Няма значение. Важното е, че не нараних с нищо Елизабет. Опитвах се да спася живота й.

— Всички твърдят това.

— Всички ли? — Думичката стопли сърцето й, учудващо, но беше така. — Дори момчетата?

— Андрю е силно впечатлен от познанията ти за жабите.

— Тогава вярваш ли ми? — Не можа да сдържи усмивката си.

Той я погледна внимателно и Моника затаи дъх. Само да можеше да го прегърне, да изглади с целувка бръчките по челото му, но… ги разделяше не само писалището.

— Няма да се оплача на властите, ако това те безпокои — каза накрая той, скръсти ръце на гърдите си и се наежи отново. — Но не смятай, че ще те изпусна от погледа си. Ще те наблюдавам непрекъснато, Моник. Една грешна стъпка и аз ще…

— Продължаваш да ме заплашваш. С какво заслужих недоверието ти?

— Дяволски добре знаеш какво си направила.

— Това, което дяволски добре ми е известно, е, че си несговорчив. Добре, може би ти е трудно да приемеш, че не съм жена ти, но не може да не си забелязал някои разлики. Какво да направя, за да ти докажа, че не съм ти враг? И че искам да ти помогна.

Той се засмя горчиво.

— Не се нуждая от помощта ти.

— Мислиш ли? — Тя посочи счетоводните книги. — Сам ли смяташ да се измъкнеш от тази финансова пропаст?

— Чела си счетоводните ми книги? — От тона му не можеше да се разбере дали е изненадан, скептично настроен или ядосан, или и трите заедно.

— Едно от многото неща от които твоята Моник не е разбирала, за разлика от мен, но се надявам, че ще осмислиш това по новому. Искам да кажа, че книгите ти разкриха пред мен много мрачна картина. Това, което неумението на брат ти да управлява не е съсипало, войната го е довършила. Ако добре съм схванала, имаш много разходи и ниска печалба. По тази причина ли отглеждаш зеленчуци?