Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 68

Въздъхна. Колкото и да не й се искаше да пораснат, предпочиташе да спазва традицията. За разлика от Джудит не желаеше нищо да променя. Ривърз Едж беше в най-добрия си вид, дори без фасадна боя и с неоформени алеи и храсти. Липсваше натрапчивото чувство за самота. Хората тук се обичаха и се грижеха един за друг, бяха като единно семейство.

Почувства неудържим импулс да гушне двете деца, но знаеше, че Стивън ще се дръпне. Вместо това хвана за ръката Мъничето. Пресякоха пътя, изкачиха се по стръмния бряг на реката и се спуснаха през храстите към малкото каменисто заливче.

Жужаха много комари и тя се зарадва, че бяха спуснали мрежите около леглата си, за да се предпазят от насекоми през нощта. Аби нарече мероприятието „обличане на къщата с летни дрехи“.

Лятото! Сезон за семейни пикници, за каране на лодка и ловене на риба.

Моника зърна кея в далечината и се зарече, че някой ден, много скоро, ще научи децата да плуват.

Но не днес. Възнамеряваше да открие Андрю и случайно погледна към дърветата, видя нещо да се белее между клоните, за всеки случай той ги наблюдаваше от скривалището си. Тя поведе подопечните си към тръстиката около ниския бряг.

— Това място е подходящо — каза нарочно по-силно с цел да примами и другото братче при тях. — Навийте си нагоре ръкавите. Ще ловим жаби.

Стивън се сепна, но се изненада още повече, когато тя свали полата си. Предположи, че е шокиращо някоя дама да излага на показ толкова голяма част от краката си, но блузата й стигаше чак до бедрата и тя ходеше леко, разплисквайки водата.

Скоро и тримата бяха толкова заети да преследват блатните създания, че изобщо не забелязваха разголените й крака. Мъничето изпискваше всеки път, щом плячката й се изплъзваше между пръстите, а братчето й се преструваше, че изобщо не му пука.

— Наблюдавайте ме — извика им по едно време Моника. — Когато намерите жаба, трябва да се приближите внимателно, защото ще ви чуе. Чува звуците може би не по същия начин като нас, но ще ви забележи. Тогава протягате ръка пред нея, за да разсеете вниманието й и я сграбчвате изотзад. Ето така. А, хванах една!

Андрю изникна зад тях явно заинтригуван.

— Посрещнете крал Артур! — обърна се Моника към тримата и размаха жабата. — Смята да си направи дворец в нашата класна стая.

— Там ли ще остане? — Андрю прояви любопитство, но я гледаше недоверчиво.

— Да, за известно време, докато научим всичко за него. Тогава ще го върнем обратно в реката при неговото семейство.

— Ти не знаеш нищо за жабите — изпръхтя той — и дори не ги харесваш.