Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 66

Моника остана потресена от разказа й и по-силно от всякога изпита желание да й възрази, че не е Моник, но се опита да разбере Аби. На нейно място и тя трудно би повярвала на жена, която има дори далечна прилика с предшественицата й.

— Нали ме разбираш — продължи Аби. — Струва ми се свръхестествено да виждам теб, а да мисля, че не си ти.

— Много добре те разбирам. За мен е не по-малко странно. Искам да кажа, че се намирам в кухня, която не съществува в моето историческо време, опитвам се да направя свястно кафе от цикория, а не разполагам нито с газова, нито с микровълнова печка. Струва ми се, че ако имахме поне хладилник — или още по-добре — климатична инсталация, нямаше да ни се налага да ставаме още с пукването на зората. По дяволите, можехме да телефонираме на фирмата „Пица делукс“ и за броени минути разносвачът с фургона щеше да пристигне. — Аби поклати глава с искрено удивление. Моника прецени, че може би звучи истерично, спря за момент и продължи по друг начин. — Опитай да си представиш как би се почувствала, ако изведнъж се събудиш в нов, непознат свят и всички се отнасят с теб като с чумава и те мразят само защото си приела чужд облик.

— Какво очакваш с актьорската си игра? — Аби се изправи с гримаса, сякаш не желаеше да й симпатизира.

— Защо мислиш така?

— Начинът, по който гледаш Дру… — Изчерви се. — Всъщност не мога да се отърся от чувството, че разиграваш познатите си фокуси.

Моника си спомни сцената с Аби и Дру, която видя снощи, и не намери аргументи, с които да възрази. Самата тя тънеше в неизвестност, когато загубеше контрол над внезапните, чужди пориви. Дали част от Моник не бе останала в тялото й? Беше ли обречена да повтори нейните грешки?

Спомни си силното майчино чувство към децата, което избликна миналата нощ, и как жаждата за ласките на Дру омекна в любвеобилно и грижовно чувство. Вероятно можеше да управлява това тяло по-добре, отколкото си мислеше. Като че ли с малко усилие можеше да го приучи да се държи както трябва.

— Не обръщай внимание на това как гледам към Дру — каза на Аби. — Това са наши лични взаимоотношения и нямат нищо общо с това дали съм добра майка и приятелка. Опитай да съдиш за мен по моите постъпки, а не по постъпките на снаха ти в миналото.

Аби я изгледа продължително.

— Времето ще покаже — отвърна грубо тя и се върна към тестото. — Засега е най-добре да започнеш да приготвяш закуската. Децата сутрин стават изгладнели като мечета. Нали не искаш с ръмжене да те питат къде им е овесената каша.

Моника се намръщи. Овесената каша винаги беше сериозно изпитание за нея. Беше са опитала да сготви такова блюдо няколко пъти, но все излизаше на вид и вкус като скашкани книжни тапети.