Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 64

И всяка от тях ще бъде без оковите на брака. Защото, както казах в началото, възнамерявам да притежавам и него, и Ривърз Едж. Искам да имам всичко.

На следващата сутрин Моника се бе изправила в кухнята и съзерцаваше дървената маса. Спомни си въпроса на Дру така осезателно, сякаш стоеше до него, и се изчерви.

Откъде знаеше с толкова подробности интимната връзка, която бяха установили помежду си?

Не искаше да повярва, че бурните й чувства бяха предизвикани от миналия живот на жената, тялото на която обитаваше. То реагираше сладострастно, но съвсем самостоятелно, и тя започна да се съмнява дали и нейните мисли не бяха допринесли за страстта й.

— Подранила си тази сутрин. — Аби се разтича из кухнята и ходом си върза престилка.

— Не спах добре. — Моника нямаше желание да разисква повече въпроса, мисълта за масата я беше смутила достатъчно.

Аби се разбърза из стаята и донесе брашно и тигани, и започна да меси хляб.

— Единственият недостатък да живееш до река е, че през топлите пролетни нощи не можеш дори да чуеш събеседника си от шума, който вдигат жабите.

— Особено ако Андрю ги държи в стаята си — добави Моника и с удоволствие се отвлече от мислите си. Вдигна поглед и забеляза, че Аби едва сдържа усмивката си. — Аби Самнър, ти ли помогна на момчетата да сложат жаба в леглото ми?

Аби премести една купа на полицата и престана да се усмихва.

— Беше лудория, Моник, всички момчета го правят. Не съм им помагала, но откровено казано, радвам се, че правят пакости. Някак си не е естествено непрекъснато да се държат добре.

— На никого не се сърдя. — Моника скръсти ръце пред гърдите си. — Аз съм учителка и съм свикнала на такива шеги. Освен това не се страхувам от жаби.

— А едно време те плашеха. — Аби я погледна с любопитство. — Спомням си, че веднъж гледах как позволи на онази ужасна черна змия на Рейчъл да ти пълзи по ръцете, но и най-малкото дървесно жабче, само да скочеше на тридесет метра от теб, и ти бягаше и пищеше така, сякаш цяла сюрия пирати те преследва по петите.

Моника понечи да протестира, но се отказа. Какъв смисъл имаше? Аби се нуждаеше от малко време, за да свикне, че не беше Моник, само една седмица, прекарана заедно в кухнята не беше достатъчна. Моника се разшета. Времето минаваше в тягостно мълчание. Пресегна се към кафеника и улови погледа на момичето, но тя бързо се отвърна.

— Знаеш ли — каза внезапно Аби, — ако не се страхуваш от жаби, трябва да го покажеш на Андрю.

— Моля?

— Повечето сутрини се шляе в реката. Ако се случиш наблизо и му хванеш една, може би ще те види в нова светлина.

— Заявявам ти най-искрено — опита се да я предизвика Моника, като се чудеше дали пак не я подлагаха на изпит, освен ако, разбира се, и Аби не променеше отношението си към нея, — че играеш двойна игра, мис Абигейл Самнър.

— Може би съм имала добра учителка. — Изправи се наежено.

Моника въздъхна. Не можеше да излезе на глава с това семейство. Аби продължи бавно, като си мереше всяка дума:

— Извинявай, не исках да кажа това. Като работим заедно така, почти мога да повярвам, че не си Моник, но като ме погледнеш по твоя особен начин, не мога да не си спомня всички отвратителни неща, които си направила.