Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 63

Изрече клетва, сви юмруци и започна бързо да се отдалечава, но аз не можех да оставя нещата така.

— О, Дру! — извиках му задъхано също като ухажваните от него красавици от Юга. — Може би скоро ще припадна.

Строполих се, като съвсем точно прецених времето, така че да има достатъчно време, за да ме подхване. Паднах в ръцете му и оставих природата да се прояви.

Със стон зарови устни във врата ми и ме прегърна силно, като че ли светът щеше да свърши, ако ме пуснеше. Отхвърлих глава назад и се отдадох на сладките му, студени устни, които докосваха възбудената ми кожа.

— Дяволски си красива — провлачи той замаяно. — Искам да бъдеш моя.

— Твоя съм — прошепнах в ухото му.

Тогава загуби разсъдъка си и двамата разбрахме какво щеше да се случи между нас. Притисна ме до земята, превзе моите устни с гордостта и умението на завоевател. О, как силно желаех езикът му да гъделичка моя, а мазолестите му ръце да галят грубо кожата ми.

Вдигна полата ми и веднага щом разкопча панталона си, ме облада така, както господар — робиня. Бяхме подивели, опипвахме се един друг, телата ни се срещаха с тласък в първобитния любовен танц. Беше превъзходно, а когато достигнахме умопомрачителната кулминационна точка в идеална хармония, едва се удържах да не надам тържествуващ вик.

Когато свършихме, Дру се разкая:

— Мили Боже, какво направих.

Измъчих се от молбите му да ми прости, но останах доволна, че го накарах да си мисли, че ме е изнасилил. Рейчъл ме бе научила как да мамя мъжете, че съм девствена, и бях използвала добре напътствията й.

— Но аз те обичам — заподсмърчах на рамото му. — Няма значение, че не беше толкова… хубаво и за мен.

Не съм глупава. Знам какво означаваха думите ми за мъжката гордост и Дру не ме разочарова. Само ако можех да опиша какви усилия положи, за да ми докаже, че е добър с мен. Не остана нито една част от тялото ми, която да не целуна или погъделичка с език.

Няколко часа по-късно той беше съвсем изтощен, а дрехите ни бяха разхвърляни по цялата градина. Отне ни цяла вечност да открием пантофките ми.

Настойката може би беше изчерпала своето действие, тъй като след като ги нахлузи на краката ми, пак започна да се извинява. Непрекъснато повтаряше, че не трябвало да върши това, но някак си щял да го поправи.

Обзе ме паника, която прикрих много трудно. Опитах се да го убедя, че не трябва да признава на брат си. Робърт и сганта бяха започнали вече петата бутилка с бренди, трябваше ли точно сега да предизвика тяхната насмешка?

„Може и да ме обичаш — казах на Дру, — но брат ти ще те обвини, че си спал с жена, с която нямаш намерения да се ожениш.“

Даде ми дума, че по някакъв начин ще се погрижи за нас двамата, хвана ме за ръката и ми помогна да се изправя. Но докато успеел, нямало пак да прави същото с мен.

Дори и сега се усмихвам при спомена за благородните му намерения, въпреки че аз знам по-добре как стоят нещата. Помогнах си с любовната настойка на Рейчъл. И, разбира се, ще имаме още много нощи като тази.