Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 62
Барбара Бенедикт
— Дру, моля те, послушай ме…
— Избий си това от главата! Минавам отлично и без твоята пародия на любов. Гади ми се само от мисълта да те докосна. Дръж се далече от мен, Моник, или и двамата ще съжаляваме, докато сме живи.
„Къде е връзката между нас в този момент?“ — мислеше Моника с отчаяние. Огненият блясък се върна в очите му, които бяха толкова далеч, сякаш между тях се бе отворила пропаст. Останаха само неговото отвращение и чувството й на невъзвратима загуба.
— Тръгвай. — Завъртя я насила и я изблъска към вратата. — Върви си. Махай се от очите ми.
Няма да се успокоя, докато не узная всички съставки на любовната настойка на Рейчъл. Но нека не избързвам.
Чувствам се прекрасно, сякаш не стъпвам по земята! Не съм и предполагала, че един мъж може да се чувства толкова… въодушевен.
Но не и Рейчъл. О, как се усмихна, когато отидох при нея и й се оплаках, че Дру се въздържа заради джентълменското си възпитание. Рейчъл разтегна устни в усмивка и настоя, че няма мъж, който да ми устои, ако ми помогне с магиите си. Беше достатъчно да поръся само с няколко капки храната на най-неохотния ухажор и той щеше да се хване в мрежите ми.
Възразих й, че същото не е успяло да подейства на Робърт, но тя се засмя от сърце. Нямала била намерение да хаби най-добрите си заклинания за тази студена риба. Отварата, която бях дала на Робърт, предизвиквала възхищение и благоговение към мен, но тази, която се готвела да направи за Дру, щяла да предизвика любов.
Отговорих й с усмивка.
Защото досега не постигнах удовлетворение от чувствата, които ме беше накарал да изпитам, и от това, което бях направила за него. Трябва непременно да получа всичко, иначе ще се съсипя.
Настъпи нощ, съвсем подходяща за моите намерения. Луната изгря пълна и толкова голяма, че ми се струваше, че мога да я достигна с протегната ръка. Робърт почти не ми обръщаше внимание, беше се запил с веселата ергенска компания от приятели, пристигнали от града.
Колко лесно успях да излея в супата на Дру настойката на Рейчъл. Много по-трудно ми беше да изчакам края на проточилото се пиршество. Бях толкова нетърпелива, сякаш аз бях изпила капките.
Бях се разгорещила и използвах това като извинение да поизляза навън, като знаех много добре, че Робърт ще помоли брат си да ме придружи. Толкова е заслепен моят бъдещ съпруг, но само заради това бих могла да го обичам. Така или иначе, без да се усети, ще ме дари с всичко, за което лелея.
Нощта беше знойна като дъх на любовник. Отпуснах бавно шала си, коприната докосваше съвсем леко раменете ми. Хвърлях през рамо усмивки на Дру и се разхождах само на няколко сантиметра от него. На едно място, добре осветено от луната, се спрях и с две ръце повдигнах косата си сякаш канех бриза да целуне голия ми врат.
Горкият Дру! Гледаше ме както човек, загубил се в пустинята, наблюдава как вода капе до напукания му от жажда език.
Почувствах, че скоро щеше да ме дефлорира, и в жилите ми се разпали огън. Въртях се около него, хвърлях му усмивки през рамо, съблазнявах го да ме щипне по врата. Очите му запламтяха със същия огън, който гореше и в мен.
