Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 59

Приседна на пети и застина така, изпълнена със същия страх, какъвто пръстенът винаги й беше внушавал. Колебаеше се, от една страна, искаше да се отърве от него, да го запокити надълбоко в блатото, но не можеше да издържи допира с ледената му повърхност. А може би беше по-добре да го остави където си беше — далече от погледа и мислите й.

Сякаш за да насочи хода на мислите й жабокът изскочи изпод бюфета и отвлече мислите й от пръстена. Започна да преследва любимеца на Андрю по цялата стая. Представи си колко смешно трябваше да изглежда, като повтаряше скоковете от ъгъл на ъгъл, и само се молеше да хване глупавата гадинка, преди някой да влезе и я попита какво прави.

Отне й половин час и няколко изкълчвания, докато най-сетне хвана с хитрост жабата.

— Отивай при Андрю — й каза, взирайки се в мънистените й очи. — Ще му докажем, че не се страхувам от теб.

Но за късмет и двете момчета бяха вече дълбоко заспали и в съня си изглеждаха като ангелчета. Лунната светлина струеше през прозореца и разпръскваше мрака. Тя внимателно се приближи до клетката, постави жабока в нея и грижливо постави капака. Усмихна се, като си представи момчешките лица, щом видеха сутринта кой е дошъл при тях.

Андрю се размърда, сякаш кошмарите му започваха. Инстинктивно коленичи до него и сложи ръка на челото му.

— Тихо, не се вълнувай — прошепна му ласкаво и тихо, за да не събуди децата. — Аз съм тук и няма да позволя да ти се случи нещо лошо.

Той престана да мърда и тя се усмихна с майчинско облекчение. Поне веднъж Андрю не се дръпна от ласката й и тя го успокои, макар и за малко.

Изправи се бавно и хвърли поглед към Стивън, младото му тяло беше така вдървено, че имаше опасност да се скърши. Прииска й се да й е подвластна вълшебна сила, с която да му помогне да се отпусне. Само ако можеше да го накара да се смее както Елизабет.

„Бедни мои деца“ — помисли си тя. Като силна вълна я заля чувство на закрила — не, на притежание. Господи, тя обикна тези деца като че ли бяха нейни собствени.

Погледна към ръцете си, беше ги сложила на корема си. Вътре в тялото си беше износила трите деца, по девет месеца всяко, и почти почувства как крехките им крайници ритат в утробата й. Когато мислеше за тях по този начин, те бяха нейни деца.

Между тях се бе установила здрава спойка, каквато вече не можеше да се разкъса. Моник най-вероятно беше оставила майчиното си чувство да се претопи в малко повече от физическа връзка, но Моника възнамеряваше да стане съставна част от живота на децата си. Щеше да намери път към сърцата им.

Утре щеше да покаже на Андрю, че се интересува от колекцията му от жаби. Дори ако се наложи, ще му помогне да лови мухи, за да ги храни. Що се отнася до Стивън…

Книгите! В суматохата около семейната вечеря на Аби беше забравила да вземе ключовете за вратата на библиотеката.

Можеше да изчака утрото и да помоли Аби да й отвори, но нищо не й костваше да вземе ключовете сега, без никой да узнае.

Понесе се надолу към кухнята, любопитството й взе връх, трябваше на всяка цена да узнае какво беше скрито в онази стая. Усмихна се. Дали Дру залостваше вратата, за да опази някакви големи страшни тайни? Дали криеше някое грозно чудовище като д-р Франкенщайн? Или може би някоя луда жена, подобна на Джейн Еър?